Чувала съм хора да казват "И какво, и мен са ме наранявали." Това НЕ е оправдание. Всеки отговаря за своите собсвени действия и решения и слабохарактерно да си измива ръцете с това, че и на него/нея му се е случвало.
Иначе хората се нараняват взаимно. В повечето случаи дори е несъзнателно - не преценяваме нещата правилно, правим грешки, не успяваме да погледнем през очите на другите. Нормално е. И знам, че след като си наранен е трудно да не насочиш яда си към някого (или км всички...), но има ли смисъл да се търси вина? Виновни няма.
Виновен е само този, който е причинил болка на някого съвсем съзнателно...понеже "и него са го наранявали"!
Защо не промениш начина си на мислене? Защо не си кажеш "Мен са ме наранявали, знам колко боли и затова не бих го причинил на никого." Когато другите правят грешки, учи се от тях, а не ги повтаряй.

И мен са ме наранявали и едно от нещата, с които се надявам никога да не се сблъскам, е да изпадна в ситуация, в която до причиня на някого същото, което ми се случи на мен.

А любов и щастие...са две силно свързани понятия. Из форума има много влюбени и щастливи младежи и девойки. Препоръчвам ти да забравиш тия крайни и песимистични умозаключения и да се концентрираш върху това как да направиш хората около себе си щастливи. Гарантирам ти, че ще ти донесе много по-голямо удовлетворение.