И ме боли повече от всякога..при всяка твоя дума с която порязваш сърцето ми..изтръгваш част от душата ми..нима за вс съм виновна,нима само аз не те разбирам,нима само аз не те уважавам,нима не можеш да разчиташ на мен...толкова ли съм жестока,нима те карам да плачеш,нима те боли сърцето...а ти изтръпваш ли при всяко обвинение,завива ли ти се свят всеки път когато разбера че си ме наранил някак..защото на мен да...и ме е страх да не те изгубя..и дори да не съм виновна търся вината в себе си ...и в главата ми бушува буря от нещата които съм сбъркала..нямам сили да споря с теб..слагам главата си на камъка и чакам да ме обезглавиш...и преглъщам само и само да не се карам с теб,само и само пак да има слънце..и благославям бог,съдбата и вс свято за всеки хубав момент който имаме..и казваш ч за да се върне хубавото минало за нужни 2ма..опитвам се,но нима за теб усилията ми са 1 голямо нищо..сякаш..и плача..не правя сцени,не дрънкам глупости..и преглъщам..и пак някога съм сгафила някъде,някога не съм те уважила..мразя някога..мразя теб,мразя себе си..и осъзнавам че те губя..и ме боли много от това..и пак плача..а ти не ме ли губиш?не се ли страхуваш,не е ли обзето сурцето ти от мисълта че може да се събудиш без мен до себе си..не изпитваш страх..а аз живея с него,всяка минута щом си далеч от мен.... И ме боли..