Има още, спокойно. Имам доста книги, които много ми харесват, но сега ще напиша от една от любимите ми. Ако се сетя и друг пак ще пиша.

Има една легенда за птичката,
която пее само веднъж в живота си,
но по-сладко от всяко друго земно
създание. Още щом напусне гнездото си,
тя дири трънлив храст и няма
покой, докато не го намери. Тогава
запява сред безпощадните му
клонки, притискайки гръд към най-
дългия им и остър шип, за да умре,
извисена над своята агония,
надпяла и чучулигата, и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Но целият свят притихва заслушан и
дори Бог на небето се усмихва.
Защото най- хубавото се добива само
с цената на голяма болка...
или поне така е според легендата ...

Цитатът е от книгата "Птиците умират сами" на Колийн Макълоу.

Видях, че и друг се е сетил за тази книга. Наистина е невероятна, а цитатът е направо възхитителен.