Ами бих се видяла с него (или бих говорила с него тъй като не е от моят град и е малко трудно да се видим освен ако не отида при него), бих му се извинила така, че да разбере, че е искрено (ако е такова ще разбере) и бих го помолила да ми даде втори шанс и да направя всичко възможно да се реванширам и да разбере, че втори път няма да се случи това нещо. Но в никакъв случай няма да се унижавам като тебе. Да, може да плача пред него, но никога няма да му падам на колене. И какво достойнство ме гони ли? Това, което не бих потъпкала дори за любовта си. Ти усещаш ли се колко жалка картинка си била? И аз имам голямо сърце и много обичам, ама до там няма да си позволя да стигна.
А ти миличка, като обичаш толкова много що не се замисли за последствията преди да започнеш да се чукаш с всеки срещнат?!