Ми не бих тръгнала... виж колко е просто (;
Виж, аз бих направила всичко, може би малко бих си потъпкала достойнството и морала но ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН. А не да се правя на не знам и аз какво...
И кво, много ясно, че приятелите ти ще те подкрепят ама тези, които са ти просто познати? И изведнъж започват да те сочат пръст и да си викат 'Ей я тая дето едно достойнство няма'. Ами да, в тва отношение ми пука за мнението на хората. Защото аз един ден ще се разделя с този човек, ама това, че няма да ме уважават ще си остане.
И въпреки, че не знам какви са му чувствата, за да му падаш на колене и да се правиш на парцал би трябвало да си изхабила всички останали средства. Аз ако те обичах толкова нямаше да ти позволя да паднеш толкова ниско и щях да ти дам втори шанс...