Естествено, че вярвам.Мога ли да не вярвам, след като я изпитвам?Ами...най-прекрасното чувство, което всеки си заслужава да изпита, въпреки че понякога е съпътствано с много болка и за двамата(не винаги).Такива неща като любов по телефона, по скайп, по ирс няма)поне за мен).Ти не познаваш човека, с който си пишеш фактически, не знаеш какъв е всъщност, но да твърдиш, че го обичаш...Любов в даскало....не знам защо си го ал като пример.Да, може да има, ако човека, който обичаш е от твоето училище.Под истинска любов възприемам това чувство, което те кара да си готов да направиш всичко за този човек, да мислиш за него, за не можеш да живееш за него, да живееш с мисълта, че ще се видите.Да броиш колко дни остават, докато се видите.И в по-малки неща.Да му показваш, че държиш на него, да не го нараняваш умишлено, да не му изневерявш, защото за да го направиш нещо не ти достига и не обичаш този човек, след като търсиш това, което няма в друг например.Ако го обичаш истински на него нищо няма да му липсва, а и да му липсва ти няма да го забелязваш.Поне аз така разбирам нещата!