Основно място в лечението на депресиите заемат т.нар. антидепресанти. Това са лекарства, които повишават настроението, а някои от тях премахват и тревожността, чувството за напрежение и страх. Има три основни групи антидепресанти: трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина и МАО-инхибитори. Последните две групи се наричат общо нетрициклични антидепресанти.


Трицикличните антидепресанти са най-старите известни лекарства за лечение на депресии и са се утвърдили като класически. Голяма част от тях имат различно изразен седативен (успокояващ) ефект. Препаратите от втората група блокират обратното поемане на серотонина в мозъка. МАО-инхибиторите осъществяват действието си като блокират специфичния ензим моноаминооксидаза.


Всички медикаменти от тези групи трябва да се използват само след консултация с лекар-специалист и по негово назначение!


Отделните ефекти на антидепресантите настъпват известно време след началото на лечението. Най-бързо (още в първия ден) настъпва седативният ефект, който е особено търсен при затруднения в заспиването. Повишаване на инициативността може да се очаква след няколко дни, а повишаване на настроението - след поне 2 седмици.
След подобряване на състоянието лекарят назначава подържащо лечение за 6 до 18 месеца.


При лечението с антидепресанти може да се наблюдават някои странични реакции. Обикновено те са леки и преходни, но безпокоят болните и затова е добре да се познават. При трицикличните антидепресанти най-честите странични реакции са сухота в устата, запек, преоблеми с изпразването на пикочния мехур (често уриниране, задръжка на урина), сексуални проблеми (смущения в ерекцията), замъглено виждане, световъртеж, сънливост и др. Пациентите, които взимат тези антидепресанти през деня не бива да шофират. Те не бива да се дават на пациенти с глаукома и на бременни в първия триместър на бременността.


По-новите (нетрицикличните) антидепресанти имат различни странични ефекти. Те могат да доведат до главоболие (обикновено преходно), гадене, повръщане, безсъние, тревожност и др.


Ефектът на антидепресантите се променя при едновременното им приемане с някои храни и медикаменти. Никотинът, барбитуратите и алкохолът повишават активността на ензимите, които разграждат антидепресантите и по този начин намаляват концентрацията им в кръвта. Това води до намаляване на ефекта от тях. При едновременно приемане с контрацептиви ефектът на антидепресантите също намалява.


Приемането на МАО-инхибитори, психостимуланти и локални обезболяващи средства заедно с антидепресанти може да доведе до рязко повишаване на артериалното налягане, което да предизвика хипертонична криза.


Съществуват и медикаменти (предимно такива на растителна основа), които се продават свободно в аптечната мрежа. Във всички случаи обаче консултирането със специалист е силно препоръчително, тъй като спецификата на депресивните състояния създава възможност наличните симптоми да бъдат отдадени или да се дължат на съвсем различна причина, изискваща съответно и различно лечение.


Освен предписването на антидепресанти друг опорен стълб при лечението на депресиите е психотерапията. При една част от пациентите депресивните симптоми могат да се овладеят само с методите на психотерапията, докато при други се прилагат едновременно психотерапия и антидепресанти. Използват се различни психотерапевтични методи. Трябва да се подчертае, че словото има същите, а понякога и по-силни лечебни качества и от най-добрите лекарства.
Психотерапията може да е групова или индивидуална. В своята практика психиатрите използват по-често индивидуалната психотерапия – предимно т.нар. катарзис, рационалната психотерапия и сугестията.