Ако преди два месеца беше пусната темата , щях да пиша какви ли не красиви неща за любовта . Но сега , когато съм наранена и изпълнена с отчаяние , което граничи с чувство за вина , не ми е много трудно да видя , че повечето тийнчета на моите години не са прозрели за любов и не могат да отворят сърцата си за нея . Съвсем грешна е настройката към нея на повечето , които познавам ... Съмнявам се , че преди да се изясним сами със себе си , ще открием къде е любовта . Може би с годините ще научаваме повече за себе си и следователно повече за любовта ... знам ли . Може би пък всичко е въпрос на очакване и внушение . Ако се самонавием , че следващото момче / момиче ще е голямата ни любов и му дадем този шанс , то може наистина да стане това , което сме искали .
Любов има ! И за да я има и за нас , не само за другите , трябва да вярваме , да очакваме , да искаме .. Да се учим от грешките на другите и от своите собствени
Айде стига толкова умуване ..