~*~Крещящо мълчание~*~

Като с тиксо устата ми залепна,
вкочани се,дума не изрече.
Ти видя,а дори не трепна,
знам,тъжно е,човече!

Да забулиш със завеси стари
иначе свежо,бяло цвете.
Да пият силите ти,не комари,
а онези чувства двете…

Обич и разочарование досковат
грубо миналите дни…
Тъгите на сърцето пак се просват,
писано ни е…да сме сами.