Сега ще разкажа част от историята..
Началото на учебната година бях си харесал едно момиче, което адски много ме привличаше. Много хора ми казваха да не се занимавам с нея, защото много ще ме разиграва, ще си играе с чувствата ми и т.н., но аз бях убеден, че ще бъде различно. Прав и се оказах. Мои приятели ми казаха, че ги еп итала как се казвам, на колко години съм, колко съм бил красив и т.н. и аз естествено се усетих, че тя има чувства към мен. Тя започна да ме търси в irc, по гсм, смси ми пращаше, в даскало ми мяташе едни усмифки и всичко беше идеално. Една вечер не излязох и бях седнал на РСто и си чатихме. Тя ме попита дали се държа така с мои приятелки и аз и отговорих да, защото не й знаех чувствата. Тя се сдуха супер много и на следващия ден я попитах защо е направила така. Тя ме попита директно дали имам някакви чувства към нея и аз се престраших и й казах да. Бяха споделени до известна степен. Започна се със свалките, излизанията и т.н., но така и не излязохме. След известно време тя започна да ми казва, че е влюбена в мен, че иска да е с мен, че много съм й харесвал и всичко всевъзможни простотии за които се сетите, че можете да излъжите човек само и само да го задържите при Вас. Аз бях обезумял по нея, тя се подигра с моите чувства. Няколко седмици не я търсех, тя мене също и аз реших да сложа край на всичко, Минаха още 1-2 седмици и аз бях започнал да я забравям и докато един ден тя просто не ми се включи и започна да ме разпитва защо правя така, защо не инъче и т.н. Аз и обясних, тя потвърди това, което казах й се разбрахме. Каза ми също, че иска да излезем и да се разберем, но аз не виждам смисъл. Започна да ме търси пак в даскало, гледа ме постоянно, усмихва ми се, в irc също ме търсеше и всичко започна пак отначало.
Сега ето и моето мнение - не мога да бъда приятел с нея, защото тя не може да намери смелост да ми каже за чувствата си и даже и да иска мда я накарам тя не може/неиска/ да си признае за тях. Не знам защо прави така, не знам защо иска да ме измъчва, не знам колко пъти да й доказвам че съм различен от другите, че не искам нищо друго освен щастие с нея. Много неща ми е споделяла, както и аз на нея..но явно беше до тук. Днеска не можех да я погледна, толкова много не исках да виждам..искам да я изолирам от живота си, не искам да имам нищо общо с нея. Сега ще си кажете защо постъпвам така с нея, след като тя имала чувства към мен..защото се изморих. Писна ми 5 месеца да я предразполагам, да й говоря, тя да ми споделя всичко да бъде както в една нормална връзка и същевременно да не е връзка.. Много ме боли от това, че не мога да я имам, но ме боли и от това, че даже и пряител не мога да бъда с нея. Мислих си едни неща оня ден ' Ако се разделим завинаги - кой на къде ще тръгне ? ' " Ще мисли ли за другия, ще се сеща ли за него..или просто трябва да остане един красив спомен и да продължим напред..' май ще е второто..