И аз... ъъм...ми нещо такова се случи и при мен.Но не сме били гаджета..просто..имаше някво ..привличане ли..,не знам!
Последния път когато го видях го погледнах в очите и тогава разбрах,че всичко е свършило за него...може би отдавна,но аз тогава научих.Видях ледения му поглед.Нещо трепна в мен,гласа ми затрепера,промълвих "Чао!" ...той ми отвърна същото,но през рамо,бодро закрачил нанякъде.Обърнах се ,очите ми се насълзиха и още след 5тата крачка бликнаха горещи сълзи.Не можех да ги спра.Не ми пукаше,че някой ще ме види...Изгубих всичко,щом изгубих него.
Прибрах се и се тръшнах на дивана,плачейки за него като дете за изгубената си играчка .Разбрах,че това е края.Поплаках си...След минути избърсах сълзите и вдигнах гордо глава .Готова бях да продължа живота си без него.Не мисля,че днес живях без него.И вчера не бях сама,и утре не ще съм,и вдруги ден...,защото спомена не ще ме напусне никога...може би.Не знам ,ще мине време и ще видим.За сега владея положението,но не се знае кога ще срещна отново ледения му поглед и кога водопада от очите ми ще бликне отново,отприщен от носталгията към миналото,към всичко изгубено....

P.S.:Съжелявам,но и аз имах нужда да разкажа...