Пак аз..

[bungle]

Една тъжна вечер.
След скучен ден.
Вечер с много сълзи.
Защото просто съм слаба..
На кой ли му пука. Това е- да плачеш вечер,а през деня да не показваш грам безпокойство. Да трепериш като лист, да се нуждаеш до болка от едно "Обичам те.." Да си спомняш какво е било преди половин година и какво е сега. И да се чудиш къде си сгрешил..
Къде ли сгреших ?
Баси, блъсна го кола преди 5 дена. И бяхме зле и преди това..Мислех си, че след този нещастен случай ще станем по-близки, ще се върне старото му аз, което ми шепне вечер на ухо колко много знача за него.Но не... Той не иска дори да ме вижда. И телефона си не вдига като му звъня.
Защо по дяволите ? Защо на въпроса ми : "Искаш ли да ме видиш? " ми отговаря с " Ще те видя , не се притеснявай.." ??? ВТФ???
Със здраво разклатена психика съм. Вече дори не ми пука какво и на кой говоря. Няма значение.
Пред деня съм силна, усмихната,пък дори и се забавлявам...А щом стане вечер... треперя,сгушвам се като малко дете и стискам в ръка онези мънички неща, които са ми от него..
Кътам бельото, което ми е било подарено от него и сякаш не мога да го облека без специален повод...ТОЙ. Липсва ми, мамка му.. Дали му липсвам и аз.. ? Дали ме сънува както и аз..?

ПАК съм зле. Мисля си колко много значи за мен..Гледам снимките ни..как ме гушка,как се усмихва..спомням си всички красиви моменти..всички неща,които ми е казвал ПРЕДИ... защо не ги казва вече ?
Защо..,какво направих ,че го накарах да се отдръпне от мен ??
И защо след всичко.. спря и на "Обичам те" да отговаря... ??

Сигурно много ми се смеете. Аз съм зле. Аз съм болна..от любов.
Моят слънчо е всичко за мен. Както му казах и преди малко в един СМС.. "ти не значиш много..ти си всичко за мен..."
Искам всичко да е както преди. След всичко, което стана...след всички усилия..след хилядите шибани сълзи..

Получи се много объркано и много сложно. Както винаги.
Обичам го. Обичам го и няма да спра да го обичам.
Той май ще ме остави,а ?
Те тогава ще видите какво е рев...

Благодаря, че изчетохте тъпата ми изповед..Просто трябваше да споделя. Мъчно ми е на душата, че най-любимото ми същество ме обягва, след всичко, което му се случи..Мислех си, че има нужда от мен.. Мислех си го..обаче днес хубаво ми напомниха как НЕ вярват в скапаната ми любов.

О да.. нека го кажа вместо него.. " Обичам те, сладки сънища, детето ми."

[LetiCherry]

Oh,milata, napulno te razbiram, makar i moeto razbirane da ne zna4i mnogo za teb, za6toto samo negovoto razbirane ima stoinost za teb v momenta...Ujasno e vsi4ko, koeto ti se slu4va, dori 4estno ti kazvam 6tqh da se razreva dokato go 4etqh...Nai-gadnoto 4uvstvo na sveta e kogato vijda6, 4e ne6tata sa bezvuzvratni...4e nqma svetlina v tunela...no trqbva da profulji6 napred...A nai-susipva6toto sa spomenite, prekrasnite migove zaedno, planovete za bude6teto zaedno...Ne znam kakvo da ti kaja da te uspokoq, popla4i, no ne vsqka ve4er, tova naitina 6te te susipe, a lubovta bi trqbvalo da e nai-hubavoto ne6to, a ne ne6toto koeto te vkarva v ludnicata...Ako iska6 da si pogovorim, 4uvstvai se svobodna da mi pi6e6 LS, moje i ne samo 1!

P.S. Sujalqvam za latinicata, no ne sum v BG.

[Barbie]

Ооо, bungle, всички във форума много искаме да те успокоим и да ти помогнем (в това съм сигурна), но както спомена leti_cherry, в такива ситуации, единствения човек, който може да те успокои е този, за когото плачеш...
И все пак аз отказвам да повярвам, че нещата между вас са "безвъзвратни". Ти го обичаш. Ужасно много. Това винаги значи нещо - това си е половин спечелена битка.
Чувствала съм се сякаш човека, за когото бих дала всичко, няма нужда от мен. Чувствала съм, че се отделечава. И съм плакала по цяла нощ. И е ужасно.
Не вярвам, че ако ти кажем "не плачи", ти ще престанеш. А и не е нужно. Така поне изливаш всички емоции, които са в теб.
И все пак, позволи на момчето си малко да се отърси от инцидента (най-вероятно това е бил известен стрес за него...натоварващо преживяване - радвам се, че е добре!) И говорете. Говорете за чувствата си, за отношенията си. Покажи му колко точно имаш нужда от него и колко си готова ти да бъдеш до него и да го подкрепяш. Не знам от колко време сте заедно, но щом го обичаш, значи си заслужава до се бориш.
И не си слаба. Ако беше слаба, вече да си се отказала от всичко. Вярвам, че всичко между вас ще потръгне...просто защото...виждам колко го обичаш.
Знаеш, че всички тук те подкрепяме и ти стискаме палци! Винаги, винаги можеш да разчиташ на нас за всичко! И както спомена колежката по-горе - винаги можеш да драснеш някое ЛС!

[The-Cult]

Знаеш ли скоро и аз се разделих с човек който много обичах но това няма значение поплачи си но не се предавай животът продължава колкото и да не ти се вярва ще намериш нова вълна която ще те понесе отново и ще повярваш в любовта ако сега сърцето ти е една пустиня в чиито пясък се мъчат да плуват твойте надежди след време(от теб зависи колко) Ще завали дъжд а капките на дъжда ще направят от твоята пустиня един истински ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ!

[svetlidim]

И аз... ъъм...ми нещо такова се случи и при мен.Но не сме били гаджета..просто..имаше някво ..привличане ли..,не знам!
Последния път когато го видях го погледнах в очите и тогава разбрах,че всичко е свършило за него...може би отдавна,но аз тогава научих.Видях ледения му поглед.Нещо трепна в мен,гласа ми затрепера,промълвих "Чао!" ...той ми отвърна същото,но през рамо,бодро закрачил нанякъде.Обърнах се ,очите ми се насълзиха и още след 5тата крачка бликнаха горещи сълзи.Не можех да ги спра.Не ми пукаше,че някой ще ме види...Изгубих всичко,щом изгубих него.
Прибрах се и се тръшнах на дивана,плачейки за него като дете за изгубената си играчка .Разбрах,че това е края.Поплаках си...След минути избърсах сълзите и вдигнах гордо глава .Готова бях да продължа живота си без него.Не мисля,че днес живях без него.И вчера не бях сама,и утре не ще съм,и вдруги ден...,защото спомена не ще ме напусне никога...може би.Не знам ,ще мине време и ще видим.За сега владея положението,но не се знае кога ще срещна отново ледения му поглед и кога водопада от очите ми ще бликне отново,отприщен от носталгията към миналото,към всичко изгубено....

P.S.:Съжелявам,но и аз имах нужда да разкажа...

[Violenza]

Може грешката да не е в теб.
Може просто той да има нужда от време...
А знае ли, че плачеш така ?
Защото ако знае и не прави нищо, значи не му пука и ще е по-добре и ти да го забравиш.../знам колко е трудно/
Колкото и банално да звучи, трябва да говорите и да се разберете накрая ... защото от това цялото най-много страдаш ти, като незнаеш дали отново ще се съберете или не, се измъчваш още повече..
Успех, дано да си се съберете отново.

[bungle]

Той като ме отбягва интересно как ще поговорим...
Не знам вече какво да си мисля. Може пък и да ме поставя на изпитание да види какво ще направя... Ебааа ли го..

[HopeLesss]

Може би грешката ти е, че постоянно повтаряш: "Искам всичко да е както преди". Това "както преди" е супер мъчително. Сама се измъчваш, като си спомняш какво е било, какво е сега и правиш съпоставка. Нещата се променят, хората също, любовта и тя. Недей се опитва да връщаш времето назад, защото е невъзможно. Не знам защо той те избягва. Не знам как ще излезеш от тази криза, в която си изпаднала, но моят приятелски съвет е да спреш със самоизтезанието и мазохизма. Защото за мен ти правиш точно това. Спомняйки си за хубавите моменти прекарани заедно, ти се тормозиш, защото не е "както преди"... Приеми, че всеки миг е уникален и единствен... Дано за този човек си струва да плачеш толкова много. А дори понякога сълзите помагат, прочистват душата. Но те не решават проблема. Най-добре говорете, изяснете си нещата, чувствата, всичко. Всички проблеми се решават с разговор, а не с рев.

П.П. Поздрав 2 Pac - Changes

[The-Cult]

Той като ме отбягва интересно как ще поговорим...
Не знам вече какво да си мисля. Може пък и да ме поставя на изпитание да види какво ще направя... Ебааа ли го..

Това ще е добър вариянт дано да можеш да го направиш...

[TreeHill]

Знаеш ли скоро и аз се разделих с човек който много обичах но това няма значение поплачи си но не се предавай животът продължава колкото и да не ти се вярва ще намериш нова вълна която ще те понесе отново и ще повярваш в любовта ако сега сърцето ти е една пустиня в чиито пясък се мъчат да плуват твойте надежди след време(от теб зависи колко) Ще завали дъжд а капките на дъжда ще направят от твоята пустиня един истински ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ!

ауп е тва е

[koalka]

Наистина това, което изпитваш е ужасно и мога да те разбера.Не мога да те посъветвам да спреш да плачеш-това е невъзможно, ако нещата отиват на все по-зле.Наистина това, че той не е добре и ти искаш да го видиш, е може би начин да се сближите, но уви....Но едно ще ти кажа-ако нещата са приключили няма смисъл да се лъжеш.Той може би го е разбрал и не иска явно да е с теб, но не може да си сигурна.Сега покрай тази катастрофа може би момчето и изнервено и за това се държи така.Може би трябва да изчакаш, докато нещата отшумят и се оправи.Трябва да говориш с него след време и да решите какво ще правите от тук на татък.Кажи му всичко, което чувстваш.Да, чувството, че не всичко е било, както преди може би е ужасно....особено, когато го обичаш...Не спирай да му показваш колко много го обичаш, а той сам ще реши как да се държи с теб.Аз не мога да разбера едно нещо-ок, да приемем, че не те обича вече и все пак не трябва да се държи по този начин.Все пак някога е имал чувства, нали така?Но не му позволявай в никакъв случай да се отнася зле с теб.Но най-важното е да сте заедно, ако имате чувства и не трябва да позволявате на някакви караници и разправии да ви развалят щастието.Чудиш се дали те обича, щом се държи така.Повярвай ми, че не винаги държанието на един човек показва неговите чувства.Но мисля, че това е сериозно и все пак трябва да го питаш какво изпитва към теб.

[bungle]

Благодаря на всички за съветите.
Ще измисля нещо. Явно е загубил напълно доверие в чувствата ми.

Благодаря на всички за съветите.
Ще измисля нещо. Явно е загубил напълно доверие в чувствата ми.

явно е разбрал че си шантонерка

[koalka]

Благодаря на всички за съветите.
Ще измисля нещо. Явно е загубил напълно доверие в чувствата ми.

А защо го е загубил?С нещо да си му показала обратното(че не го обичаш)?Или той просто сам така си е решил?

[bungle]

Бях казала миналия път..
Май е решил така, защото не съм се интересувала от това дали има свободно време и така нататък. Един вид, че не ми пука дали го боли глава,дали има някаква работа...важното е да го видя. А аз просто съм толкова влюбена, че искам всяка секунда, която имам да бъде прекарана с него.. И му бях обяснила това.Бях му казала как го обичам повече от всичко,а той тогава ми изтърси, че не съм обичала него,а присъствието му. После колата го блъсна и сега... е..странно.
Е,сега още 10 дена няма да се виждаме,защото трябвало да е стерилен. Яко... аз не знам как ще издържа...

[koalka]

Да обичаш присъствието му? Такова нещо, признавам си, не съм чувала до сега.Не мога да си обясня как при положение, че си му обяснила всичко той продължава да не ти вярва?Не мога да разбера.

[teardrop]

Според мен е изнервен покрай инцидента, а и може бе не иска да го виждаш слаб и безпомощен, все пак това е в разрез с мъжкото его. Остави го малко да се поуспокои и ако след тези 10 дена, през които няма да се виждате, той продължава да се държи така, трябва да начериш начин да го накараш да говорите.
А като си спомняш за хубавите ви моменти, се опитай да си спомниш какво щастие си изпитвала тогава и да гледаш на нещата по-ведро - случили са ти се прекрасни неща, които си струват да се помнят с усмивка. Ще те топли, когато имаш нужда от него.

[bungle]

Да обичаш присъствието му? Такова нещо, признавам си, не съм чувала до сега.Не мога да си обясня как при положение, че си му обяснила всичко той продължава да не ти вярва?Не мога да разбера.

И аз не го разбирам.
Не знам и как е стигнал до този извод.
Не знам какво го и подтиква да ме отбягва..
Там е проблемът... аз само ако знаех..

teardrop, възможно е да е изнервен.
10 дена са ми много.... десет дена без него... ух.. след точно 10 дена правим 1 година..
[/b]