"Известно е, че височината на Слънцето над хоризонта се изменя през годината. За Северното полукълбо то достига най-високо положение по видимия си път по небосвода на 22 юни. Това е денят на лятното слънцестоене. Тогава слънчевите лъчи падат отвесно върху Северната тропична окръжност, огряват по-голямата част от Северното полукълбо и в него се измерват най-продължителният ден и най-късата нощ. На тази дата в южното полукълбо се наблюдават най-краткият ден и най-продължителната нощ. Точно след половин година - на 22 декември, настъпва денят на зимното слънцестоене. Тогава слънчевите лъчи падат отвесно на Южната тропична окръжност и огряват по-продължително Южното полукълбо. Тази дата се характеризира с най-продължителен ден и най-къса ною в това полукълбо, докато в Северното полукълбо се наблюдава най-продължителната ною и най-краткият ден. Между тези две крайни положения на Земята спрямо Слънцето съществува постепенен преход. Важни дни в него са 21 март и 23 септември. Това са дните съответно на пролетното и на есенното равноденствие. Тогава слънчевите лъчи падат отвесно на Екватора и огряват еднакво и двете полукълба. Денят и ноюта са равни."
Искрено се надявам темата да е плоска ебавка, защото иначе автора, извинявай, ама си много тъп. Обща култура му се вика... Не е хубаво хич да я няма...