.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6

Тема: Едно есе

  1. #1
    Guest

    Едно есе

    Някой може ли да ми намери следното есе , че имам да го пиша до Сряда за оценка
    Тема : Какви компромиси бих и не бих могъл да направя ?


    Благодаря предварително !!!

  2. #2
    Фен
    Регистриран на
    Jul 2005
    Град
    Belene
    Мнения
    153
    Това е доста обширна тема. Защо не пробваш да си го написес сам/а?
    Доста е хубаво като тема.

  3. #3
    Guest
    Офф за първи път ми е и ми трябва някакво , по което да се ориентирам ... много ще съм благодарен ако ми дадете .

  4. #4
    Guest
    PLS трябва ми до Понеделник , че после да си го по изменя по мой начин и в Сряда да го дам ;(

  5. #5
    Фен
    Регистриран на
    Jul 2005
    Град
    Belene
    Мнения
    153
    Най - много да ти го напиша друго не мога да направя.

  6. #6

    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Пловдив
    Мнения
    321
    Човек в живота си прави непрекъснато компромиси, както с околните, така и със себе си. Те могат да бъдат от различно естество.

    Когато обичаш и държиш на другия можеш да прощаваш в интерес на това, връзката да продължи, стига да си заслужава.

    Къде е границата? И на какви компромиси сме способни? Колко трябва да си прощаваме, преди да се изгубим?

    Колко трябва да се замислим преди да прекратим някакви отношения? Как трябва да се държим, за да не позволим да се злоупотребява с търпението ни?

    Всичко е строго индивидуално, много относително, прекалено субективно, но понякога чувствата и усещанията са по-силни от нас.

    Като се замисля ако зависеше от мен и изцяло от съзнателното взимане на решения,то щях да поставям широки, високи, дълги и ясни граници, но на практика не мога да съм толкова категорична. Не винаги съм достатъчно силна, за да го поискам, не винаги съм достатъчно смела, за да не мисля за последствията и не винаги съм достатъчно сигурна, за да го повярвам.

    И как всъщност да се поставят граници? Дали дистанцията е някаква алтернатива? Или не е по-добре да говорим с отсрещния, да разберем неговата позиция, да се уточни ситуацията и вече да се вземе разумно решение. Ако имаме истински човек, може би ще се получи...

    Аз спирам да правя компромиси, когато за мен вече става въпрос за достойнство, а започне ли достойнството ми да ме интересува повече от другия човек, значи някъде във времето и в сълзите се е измила и изпарила любовта, доверието и чувството за принадлежност и нужда, желанието.

    Можем да прощаваме. Да така е. Човешко е да простиш. Случва се да сгрешиш, но има и непоправими грешки.
    Обичам банкнотите да са с 4 нули,oбичам всичко лъскаво и скъпо,чу ли?Обичам дори когато ти ме мразиш,oбичам защото после пак в краката ми ще лазиш!Обичам да те гледам нагло в очите,oбичам когато за мене харчиш си парите!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си