Казвала съм ги тези думи на едно момче . И мисля , че му ги казах супер рано - може би дори преди първата целувка - не помня . Но наистина го чувствах така и след това изпитвах нужда да му го брънкам всеки ден на главата . Щастливка съм била , че и той ми е отвръщал със същото . Но определено ми отне много време да му повярвам , и когато аз му повярвах , той престана да ми го казва - Каква ирония на съдбата .