sy4inenie - razsyjdenie plss pomooo6t :((

Hora molq vi trqbva mi sy4inenie razsyjdenie na tema "Народ без жертви не е народ!" - Мъченичество и героизъм в речта на Странджата molq vi tyrsih kude li ne plss pomo6t

[Kam4eto]

Речта на Странджата – вълнуващ урок по родолюбие

Увод: Родолюбието е сред най – висшите човешки добродетели. С него се съизмерява величието на човешкия дух, извисил личността над егоистичното съществуване. Истински урок по родолюбие ни дава Странджата в своята вълнуваща реч в трета глава на повестта „Немили – недраги”.
Теза: Чрез пламенното си слово Знаменосеца учи, че достоен човек е този, който е посветил живота си на България, носи отговорност към нея, като проявява хуманност, загриженост за слабия, за ближния. Истинският българин с делата си доказва своята всеотдайна и безкористна обич. Той се обрича на доброволно страдание в името на свободата и въпреки тежкия и изпълнен с несгоди живот съхранява човешкото си достойнство. Патриотизмът е качество, присъщо само на този, който е изпълнен с чувство за дълг към поробения народ и е готов на жертвоприношение. Истинският родолюбец вярва в триумфа на идеала. Жадуващ отново да заеме мястото си на историческата сцена, той очаква с надежда настъпването на звездния час.
л. преход: Служенето на отечеството е „свята длъжност” за Вазовите хъшове, направили най – дос- тойния избор – да бъдат герои и мъченици за свободното бъдеще на народа. За да открои патриотизма и благородните стремежи на емигрантите, Вазов отново ни среща с обаятелния образ на Странджата.


Живот, отдаден на отечеството
Увод: В повестта „Немили – недраги” Иван Вазов ни среща с мъченическия живот на българските емигранти в Румъния. Те са принудени да живеят в мизерия и неразбиране, но въпреки това поддържат патриотичния пламък в душите си. Тези смели мъже са достойни синове на България, готови на саможертва в името на свободата й.
Теза: Да живеят живот, отдаден на отечеството могат да изберат само човеколюбиви, родолюбиви, силни духом хора, които притежават чувство за чест и дълг към народа. Те стоически понасят житейските изпитания, съхраняват човешкото си достойнство, не се интересуват от материалното. Всичко, което правят, спомените, мечтите им са отдадени на отечеството. С нетърпение очакват завръщането си на историческата сцена, когато отново ще се борят за свободата на България. Те вярват в триумфа на идеала и не губят надежда, че рано или късно ще настъпи звездният миг.

Не е точно темата, която търсиш, но тези двете са сходни и можеш да си измислиш нещичко. Айде успех

[reason]

Тук
И тук