То протяга свойте ръчички
с насълзени до болка очи
и пита и търси ги всички
отминали детински мечти.

То зъзне, плаче и моли
загърнато във вехтия си шал
и трепери, не може да говори
с крачета затънали във кал.

То дете е, но всеки отблъсква
туй сираче с празни мечти
към него всеки подритва и съска,
с греховни, студени очи.