Съжалявам за станалото. Наистина ж първия момент болкатае огромна. Не знаеш къде се намираш какво да правиш. Но минават ден два месец и полека лека започваш да живееш отново нормално. Сега мислиш , че този човек е за теб всичко и въздуха и водата и слънчевата светлина. А след известно времем откриваш , че дишаш без него,м и че слънцето пак свети. Постарай се да не се отчайваш. Има такива моменти в живота но след всяка трудност човек израства и става по силен и и по добър. Цвлия живот е прред теб мило момиче. Гледай напред. Желая ти успех и знай че сме с теб- твоите приятели от форума.