Прочетете, моля.

[bungle]

Обръщам се към тези, които са били наранени от любимите си хора.

След месеци с приятелят ми, след месеци, в които когато той не е на кеф става така, че скапва и моето настроение и аз плача като идиот, стигнах до един много ценен извод.

Това, че някой е изнервен,обиден,сдухан, не означава, че трябва да прави съществото до себе си такова. Или по-точно: съществото до него не трябва да позволява това да става.

Има една мисъл, че всички сме ангели с едно крило и за да полетим, трябва да прегърнем този до себе си. Така, че вместо да се ядосваме, да се чувстваме гадно, само защото този до нас е зле, трябва да се стегнем и да мислим позитивно. Зле му е, криво му е, казва ни неща, които сигурно не мисли.. Така, че по - добре да се опитаме да му помогнем, вместо и ние да се сдухваме. Лошото трябва да се забравя. Защото иначе се насъбира и накрая избива много лошо.

На лошото не бива да се отвръща с лошо.
След години философия "с рогата напред" после много съм съжалявала. Лошото води само до лошо. Не отмъщавайте, не правете на пук на любимия само защото ви е издразнил..От личен опит знам, че това не помага. Нито кара този, който го прави да се почувства по-добре, нито този, срещу когото е изправено... Попада се в един омагьосан кръг, от който после много трудно се излиза.

Хора сме, всички грешим. Всеки има своите моменти, в които всичко му е черно пред очите и най-малкото го дразни. Нормално е. Трябва да проявяваме разбиране и да изслушваме. Да говорим за нещата, които ни притесняват. Да -има хора, които не споделят, а таят всичко в себе си. Това е по-лошото. На тях им е още по-тежко, но те сами са си избрали това. Прошката е нещо велико. Никога не се притеснявайте, да поискате прошка. Нито пък да дадете. Второто е по-трудно. Но ако се научим да прощаваме грешките ( своите и тези до нас ) животът ни много ще се улесни.

Искам просто да ви кажа, че малките спънки и ежедневните проблеми не трябва да помрачават настроението ви, а да ви карат да мислите позитивно и да активизират силите ви за разрешаването им. Да не се хващате за най-малките дреболии и да правите от мухата слон. Да отвръщате с любов, дори когато човекът до вас ви е наранил по един или друг начин.

Когато някой ви обиди ( и най-вече любимият/любимата) не бързайте да изговорите куп неща, които да целят да го наранят и него/нея. Поемете въздух и пребройте до 10 да кажем. Или просто си кажете това, което имате да му казвате на ум, а на глас му кажете, че го обичате.

На мен ми е дошло до гуша от непрекъснати караници.Знам какво е да направиш от нищо нещо, знам какво е да се хващат за най-малкото.. да се започва скандал само заради интонацията ми по телефона или нещо пак толкова дребнаво и незначително. Знам какво е да говориш куп глупости в яда си, да казваш неща, които са полуистини, изкривени през наранената ти душа.. и после да съжаляваш.

Когато сме наранени атакуваме.Това е нашата отбрана. Дори, още преди да бъдем наранени го правим. От страх, несигурност... Не трябва. Поддаваме се на импулса ( в това няма нищо лошо!),но понякога си навличаме големи проблеми и после си се чудим.

Бъдете първични, но се научете да се контролирате.
Любовта не е само една емоция. Тя е стихия. Овладейте я.
И тогава ще сме богове.

Желая на всички много щастие, ЛЮБОВ, и само красиви мигове. Прегръщайте човекът до себе си по-често и се усмихвайте.
И дори да ви е тъжно- мислете си за всичко хубаво, което е било и предстои. Защото след лошото винаги идва хубаво, колкото и изтъркано да звучи.

П.С.: Дълго се получи, но просто трябваше да ви кажа, че животът ни е кратък и без това, не бива да го съкращаваме излишно с нерви и ядове. Красивите мигове са навсякъде. Поглеждайки през прозореца, разминавайки се с улична котка дори. Малките неща носят наслада.
Я се обадете на любимия веднага и му кажете, че го обичате.

(Сигурно ще получа купища подигравки, но не ме интересува. Казах каквото имах да казвам. Дано някой го прочете докрай.Че като ви знам какви сте ми мързелиииии ... :P )

[Miro[TNT]]

Хвала :P

[koalka]

Няма да получиш подигравка, поне от мен .Всичко това, което си написала е напълно вярно.Не трябва да отвръщаме с лошо, защото наистина става по-зле.Не трябва да се впрягаме толкова, когато любимият ни човек ни е казал нещо в момент на яд и когато е бил ядосан, защото тогава човек не мисли много трезво и после се чуди как може да ги е казал тези неща тогава....от личен опит го знам.За това трябва да се опитваме да му помагаме, когато е ядосан или нещо е зле.Така няма за какво да се ядоса и ще е по-спокоен.Трябва да сме винаги усмихнати или поне да се опитваме, за да не създаваме лоши емоции у другия и да не се караме.Ако живеем така, определено ще сме по-добре като цяло и любимият ни човек ще е по-щастлив като ни вижда по-лъчезарни, така че...да оставим лошите емоции в миналото.

[Salvatore Ferragamo]

imash li ideq kakvo napravi, napisvaiki tezi dymi?!!
-ne, nqma otkade da razberesh, ami PO4TI se razplakah, zashtoto savsem naskoro osuznah tezi dymi, problema e 4e nqma vryshtane nazad.........sega sajalqvam samo 4e ne osyznah po rano tova, koeto si napisala, samo mesec, 2.........no nqma kak, imenno tozi moment na prevazbydenost ........kogato si qdosan, podraznil si se ot neshto, imenno togava trqbva da spresh i da pomislish, a ne da "strelqsh" i ti........obidi, postupki i t.n. .......a posle po dobre da nz kakvo stava

Обръщам се към тези, които са били наранени от любимите си хора.

След месеци с приятелят ми, след месеци, в които когато той не е на кеф става така, че скапва и моето настроение и аз плача като идиот, стигнах до един много ценен извод.

Това, че някой е изнервен,обиден,сдухан, не означава, че трябва да прави съществото до себе си такова. Или по-точно: съществото до него не трябва да позволява това да става.

Има една мисъл, че всички сме ангели с едно крило и за да полетим, трябва да прегърнем този до себе си. Така, че вместо да се ядосваме, да се чувстваме гадно, само защото този до нас е зле, трябва да се стегнем и да мислим позитивно. Зле му е, криво му е, казва ни неща, които сигурно не мисли.. Така, че по - добре да се опитаме да му помогнем, вместо и ние да се сдухваме. Лошото трябва да се забравя. Защото иначе се насъбира и накрая избива много лошо.

На лошото не бива да се отвръща с лошо.
След години философия "с рогата напред" после много съм съжалявала. Лошото води само до лошо. Не отмъщавайте, не правете на пук на любимия само защото ви е издразнил..От личен опит знам, че това не помага. Нито кара този, който го прави да се почувства по-добре, нито този, срещу когото е изправено... Попада се в един омагьосан кръг, от който после много трудно се излиза.

Хора сме, всички грешим. Всеки има своите моменти, в които всичко му е черно пред очите и най-малкото го дразни. Нормално е. Трябва да проявяваме разбиране и да изслушваме. Да говорим за нещата, които ни притесняват. Да -има хора, които не споделят, а таят всичко в себе си. Това е по-лошото. На тях им е още по-тежко, но те сами са си избрали това. Прошката е нещо велико. Никога не се притеснявайте, да поискате прошка. Нито пък да дадете. Второто е по-трудно. Но ако се научим да прощаваме грешките ( своите и тези до нас ) животът ни много ще се улесни.

Искам просто да ви кажа, че малките спънки и ежедневните проблеми не трябва да помрачават настроението ви, а да ви карат да мислите позитивно и да активизират силите ви за разрешаването им. Да не се хващате за най-малките дреболии и да правите от мухата слон. Да отвръщате с любов, дори когато човекът до вас ви е наранил по един или друг начин.

Когато някой ви обиди ( и най-вече любимият/любимата) не бързайте да изговорите куп неща, които да целят да го наранят и него/нея. Поемете въздух и пребройте до 10 да кажем. Или просто си кажете това, което имате да му казвате на ум, а на глас му кажете, че го обичате.

На мен ми е дошло до гуша от непрекъснати караници.Знам какво е да направиш от нищо нещо, знам какво е да се хващат за най-малкото.. да се започва скандал само заради интонацията ми по телефона или нещо пак толкова дребнаво и незначително. Знам какво е да говориш куп глупости в яда си, да казваш неща, които са полуистини, изкривени през наранената ти душа.. и после да съжаляваш.

Когато сме наранени атакуваме.Това е нашата отбрана. Дори, още преди да бъдем наранени го правим. От страх, несигурност... Не трябва. Поддаваме се на импулса ( в това няма нищо лошо!),но понякога си навличаме големи проблеми и после си се чудим.

Бъдете първични, но се научете да се контролирате.
Любовта не е само една емоция. Тя е стихия. Овладейте я.
И тогава ще сме богове.

Желая на всички много щастие, ЛЮБОВ, и само красиви мигове. Прегръщайте човекът до себе си по-често и се усмихвайте.
И дори да ви е тъжно- мислете си за всичко хубаво, което е било и предстои. Защото след лошото винаги идва хубаво, колкото и изтъркано да звучи.

П.С.: Дълго се получи, но просто трябваше да ви кажа, че животът ни е кратък и без това, не бива да го съкращаваме излишно с нерви и ядове. Красивите мигове са навсякъде. Поглеждайки през прозореца, разминавайки се с улична котка дори. Малките неща носят наслада.
Я се обадете на любимия веднага и му кажете, че го обичате.

(Сигурно ще получа купища подигравки, но не ме интересува. Казах каквото имах да казвам. Дано някой го прочете докрай.Че като ви знам какви сте ми мързелиииии ... :P )

Не ми пука,че е дълго прочетох го и знаеш ли почувствах се по-добре,но в същото време и много се натъжих..Някакво смесено чувство бих казала...Дано наистина скоро да срещна момче със искрени чувства !

[bungle]

imash li ideq kakvo napravi, napisvaiki tezi dymi?!!
-ne, nqma otkade da razberesh, ami PO4TI se razplakah, zashtoto savsem naskoro osuznah tezi dymi, problema e 4e nqma vryshtane nazad.........sega sajalqvam samo 4e ne osyznah po rano tova, koeto si napisala, samo mesec, 2.........no nqma kak, imenno tozi moment na prevazbydenost ........kogato si qdosan, podraznil si se ot neshto, imenno togava trqbva da spresh i da pomislish, a ne da "strelqsh" i ti........obidi, postupki i t.n. .......a posle po dobre da nz kakvo stava

Пуснах темата с мисълта какво е на косъм да загубиш любимия човек, заради безразсъдството си. Съчувствам ти.. Иска ми се повече хора да прочетат това, което съм написала и да се замислят.

[Krem4eto]

Обръщам се към тези, които са били наранени от любимите си хора.

След месеци с приятелят ми, след месеци, в които когато той не е на кеф става така, че скапва и моето настроение и аз плача като идиот, стигнах до един много ценен извод.

Това, че някой е изнервен,обиден,сдухан, не означава, че трябва да прави съществото до себе си такова. Или по-точно: съществото до него не трябва да позволява това да става.

Има една мисъл, че всички сме ангели с едно крило и за да полетим, трябва да прегърнем този до себе си. Така, че вместо да се ядосваме, да се чувстваме гадно, само защото този до нас е зле, трябва да се стегнем и да мислим позитивно. Зле му е, криво му е, казва ни неща, които сигурно не мисли.. Така, че по - добре да се опитаме да му помогнем, вместо и ние да се сдухваме. Лошото трябва да се забравя. Защото иначе се насъбира и накрая избива много лошо.

На лошото не бива да се отвръща с лошо.
След години философия "с рогата напред" после много съм съжалявала. Лошото води само до лошо. Не отмъщавайте, не правете на пук на любимия само защото ви е издразнил..От личен опит знам, че това не помага. Нито кара този, който го прави да се почувства по-добре, нито този, срещу когото е изправено... Попада се в един омагьосан кръг, от който после много трудно се излиза.

Хора сме, всички грешим. Всеки има своите моменти, в които всичко му е черно пред очите и най-малкото го дразни. Нормално е. Трябва да проявяваме разбиране и да изслушваме. Да говорим за нещата, които ни притесняват. Да -има хора, които не споделят, а таят всичко в себе си. Това е по-лошото. На тях им е още по-тежко, но те сами са си избрали това. Прошката е нещо велико. Никога не се притеснявайте, да поискате прошка. Нито пък да дадете. Второто е по-трудно. Но ако се научим да прощаваме грешките ( своите и тези до нас ) животът ни много ще се улесни.

Искам просто да ви кажа, че малките спънки и ежедневните проблеми не трябва да помрачават настроението ви, а да ви карат да мислите позитивно и да активизират силите ви за разрешаването им. Да не се хващате за най-малките дреболии и да правите от мухата слон. Да отвръщате с любов, дори когато човекът до вас ви е наранил по един или друг начин.

Когато някой ви обиди ( и най-вече любимият/любимата) не бързайте да изговорите куп неща, които да целят да го наранят и него/нея. Поемете въздух и пребройте до 10 да кажем. Или просто си кажете това, което имате да му казвате на ум, а на глас му кажете, че го обичате.

На мен ми е дошло до гуша от непрекъснати караници.Знам какво е да направиш от нищо нещо, знам какво е да се хващат за най-малкото.. да се започва скандал само заради интонацията ми по телефона или нещо пак толкова дребнаво и незначително. Знам какво е да говориш куп глупости в яда си, да казваш неща, които са полуистини, изкривени през наранената ти душа.. и после да съжаляваш.

Когато сме наранени атакуваме.Това е нашата отбрана. Дори, още преди да бъдем наранени го правим. От страх, несигурност... Не трябва. Поддаваме се на импулса ( в това няма нищо лошо!),но понякога си навличаме големи проблеми и после си се чудим.

Бъдете първични, но се научете да се контролирате.
Любовта не е само една емоция. Тя е стихия. Овладейте я.
И тогава ще сме богове.

Желая на всички много щастие, ЛЮБОВ, и само красиви мигове. Прегръщайте човекът до себе си по-често и се усмихвайте.
И дори да ви е тъжно- мислете си за всичко хубаво, което е било и предстои. Защото след лошото винаги идва хубаво, колкото и изтъркано да звучи.

П.С.: Дълго се получи, но просто трябваше да ви кажа, че животът ни е кратък и без това, не бива да го съкращаваме излишно с нерви и ядове. Красивите мигове са навсякъде. Поглеждайки през прозореца, разминавайки се с улична котка дори. Малките неща носят наслада.
Я се обадете на любимия веднага и му кажете, че го обичате.

(Сигурно ще получа купища подигравки, но не ме интересува. Казах каквото имах да казвам. Дано някой го прочете докрай.Че като ви знам какви сте ми мързелиииии ... :P )

Не ми пука,че е дълго прочетох го и знаеш ли почувствах се по-добре,но в същото време и много се натъжих..Някакво смесено чувство бих казала...Дано наистина скоро да срещна момче със искрени чувства !

Упс това бях аз...

[ThePainIsReaL]

Самичка съм , но прочетох цялата тема . Много ми хареса . Може би , ако по-рано бях се замислила над нещата , които си писала щеше да има бъдеще и моята връзка . Но аз направих почти всички грешки , които си писала .. по много пъти .
Боже , благодаря ти за темата , независимо , че много ме сдуха . Надявам се някога да имам човек до себе си , който да ми даде шанса да съм добра .

[sheherezada_]

Браво

[totev]

(Сигурно ще получа купища подигравки, но не ме интересува. Казах каквото имах да казвам. Дано някой го прочете докрай.Че като ви знам какви сте ми мързелиииии ... )

за сега няма подигравки надявам се и да остане така
намирам много истина в това което си написала разсъждаваш хубаво..

[shalis]

That`s Great

[bungle]

Благодаря на тези, които са писали по темата. Радвам се, че има отзиви и засега не сте ме освиркали.

Аз ще се опитам темата да не се "потурчва" и за да може повече народ да я чете. Не искам да се изгуби в купищата теми.

[HopeLesss]

Поемете въздух и пребройте до 10 да кажем.

Аз също съм на този принцип... Но точно преди 1 седмица, когато се скарах с приятеля си за една пълна глупост, реших да вкарам този мой принцип в действие. Реших да млъкна малко, да помисля, да не изцепя някоя глупост, заради която ще съжалявам. А той какво направи - изкрещя ми в лицето и каза: "Защо мълчиш? Защо ме подлудяваш? Защо ме измъчваш?"

bungle, адски трудно е да реагираш правилно в такива моменти на караници. Аз съм човек, който мрази скандалите, дори не си спомням да съм участвала в истински скандал. Гледам да решавам проблемите си на време, а не да се стига до там. Съгласна съм, че всички сме хора и всички грешим... А прошката е нещо велико... с което обаче не бива да се прекалява. Прощаваш, прощаваш и накрая оставаш празен... Не знам, всичко много зависи от човека и от ситуацията...

Но наистина това с броенето до 10 върши работа, стига човека отсреща да не е прекалено ядосан и нетърпелив, за да ви разбере

[x ray eyes]

Стиа с теэ цитати е хора мноо място эаема
энаем эа кво стаа въпрос

[Scarabey]

Хубава тема.МНого смислени и верни неща си написала

[svetlidim]

А пък аз нямам гадже и няма дори с кои да се карам!Уаааааааааааа
Ама в друга тема бяхте казали ,че без гадже било по-яко....Е,ми щом сте казали....

[MoHuTo]

Страхотна тема!Прочетох я докрая и въпреки ме натъжи се радвам че има хора, които мислят като теб!

[BrokenInnocence]

Много странно, но точно няколко минути преди да вляза във форума, стигнах до абсолютно същите изводи. А сега като прочетох и темата, наистина се почувствах страшно добре.

[I_ve7o]

bravo =D> tova koeto si napisala e napylno vqrno .. vse edno as sam go pisala... smisal ima ne6to koito se otnasqt to4no za men i moq priqtel..

[Jenninka]

Сега е 9.30 и след малко заминавам на училище.Знаеш ли колко ми стана хубаво сега? Радвам се ,че има хора като теб! Благодаря ти

[HardcorE_AFA]

дам...но всички знаем колко боли от любовта

[bungle]

дам...но всички знаем колко боли от любовта

Боли, я.

[hforce]

bungle, прочетох това което си писала, имаше някой неща, които ги осъзнах сега, но повечето ги бях осъзнал отпреди, но доста хора на мойте години не са го осъзнали още

btw от 2 месеца сме заедно, а не от 3 както съм ти писал, сори ама съм се объркал

а и в момента е 3 без 15 и не мисля че ще се зарадва ако я събуда сега само за да и кажа че я обичам, тя си го знае и без да и го казвам, напомням и го само от време на време

edit: pisah o6te prez no6ta no mi zabi neta i sega go pratih, neska su6tno nqma da i zvuna, otivam da q 4akam pred tqh da izlezne za u4ili6te da q iznenadam i da i 4istita 2ta meseca

[bungle]

bungle, прочетох това което си писала, имаше някой неща, които ги осъзнах сега, но повечето ги бях осъзнал отпреди, но доста хора на мойте години не са го осъзнали още

btw от 2 месеца сме заедно, а не от 3 както съм ти писал, сори ама съм се объркал

а и в момента е 3 без 15 и не мисля че ще се зарадва ако я събуда сега само за да и кажа че я обичам, тя си го знае и без да и го казвам, напомням и го само от време на време

edit: pisah o6te prez no6ta no mi zabi neta i sega go pratih, neska su6tno nqma da i zvuna, otivam da q 4akam pred tqh da izlezne za u4ili6te da q iznenadam i da i 4istita 2ta meseca

Честити 2 месеца тогава. Много много много да си се обичате и да сте вечно усмихнати.

[f1s714e70]

dam mn si prava mili4ka si4ko koeto si napisala e vqrno naistina traa da se zamislim nad tova