По мое мнение периодът,в който всичко е окей, е този период,когато още си заслепен ...независимо колко време ще продължи-дали 1 месец,година,няколко години.В един момент сякаш очите ти се отварят за истината,че не сте един за друг и съответно се затварят за истинската връзка,която е съществувала.Този момент е неизбежен.Но очите ти могат да се отворят и за една още по-истинска любов.Аз бях така цяла 1 година,накрая когато разумът ми се включи почнах да разбирам,че с човека не си подхождаме и че имам само привързаност.Нещата тръгнаха на зле и разбрах,че виновна съм аз-не той.Виновни са моите лъжливи чувства.И все пак съумях да запазя добрите спомени и впечатленията за това колко прекрасен е този човек.Оттам нататък други по-различни усещания не могат да бъдат предизвикани отново.Обяснявам си го с липсата на истинска любов,но нали знаете как понякога сами се заблуждаваме,надяваме се,че това,което чувстваме е истинската,чиста любов.Един човек някога ми каза,че ако някога си зададеш въпроса "Дали все още го обичам?"- значи никога любовта ти не е била истинска.Наистина вярвам на тези думи,колкото и да прозвучи смешно на някои хора