Обръщам се към тези, които са били наранени от любимите си хора.

След месеци с приятелят ми, след месеци, в които когато той не е на кеф става така, че скапва и моето настроение и аз плача като идиот, стигнах до един много ценен извод.

Това, че някой е изнервен,обиден,сдухан, не означава, че трябва да прави съществото до себе си такова. Или по-точно: съществото до него не трябва да позволява това да става.

Има една мисъл, че всички сме ангели с едно крило и за да полетим, трябва да прегърнем този до себе си. Така, че вместо да се ядосваме, да се чувстваме гадно, само защото този до нас е зле, трябва да се стегнем и да мислим позитивно. Зле му е, криво му е, казва ни неща, които сигурно не мисли.. Така, че по - добре да се опитаме да му помогнем, вместо и ние да се сдухваме. Лошото трябва да се забравя. Защото иначе се насъбира и накрая избива много лошо.

На лошото не бива да се отвръща с лошо.
След години философия "с рогата напред" после много съм съжалявала. Лошото води само до лошо. Не отмъщавайте, не правете на пук на любимия само защото ви е издразнил..От личен опит знам, че това не помага. Нито кара този, който го прави да се почувства по-добре, нито този, срещу когото е изправено... Попада се в един омагьосан кръг, от който после много трудно се излиза.

Хора сме, всички грешим. Всеки има своите моменти, в които всичко му е черно пред очите и най-малкото го дразни. Нормално е. Трябва да проявяваме разбиране и да изслушваме. Да говорим за нещата, които ни притесняват. Да -има хора, които не споделят, а таят всичко в себе си. Това е по-лошото. На тях им е още по-тежко, но те сами са си избрали това. Прошката е нещо велико. Никога не се притеснявайте, да поискате прошка. Нито пък да дадете. Второто е по-трудно. Но ако се научим да прощаваме грешките ( своите и тези до нас ) животът ни много ще се улесни.

Искам просто да ви кажа, че малките спънки и ежедневните проблеми не трябва да помрачават настроението ви, а да ви карат да мислите позитивно и да активизират силите ви за разрешаването им. Да не се хващате за най-малките дреболии и да правите от мухата слон. Да отвръщате с любов, дори когато човекът до вас ви е наранил по един или друг начин.

Когато някой ви обиди ( и най-вече любимият/любимата) не бързайте да изговорите куп неща, които да целят да го наранят и него/нея. Поемете въздух и пребройте до 10 да кажем. Или просто си кажете това, което имате да му казвате на ум, а на глас му кажете, че го обичате.

На мен ми е дошло до гуша от непрекъснати караници.Знам какво е да направиш от нищо нещо, знам какво е да се хващат за най-малкото.. да се започва скандал само заради интонацията ми по телефона или нещо пак толкова дребнаво и незначително. Знам какво е да говориш куп глупости в яда си, да казваш неща, които са полуистини, изкривени през наранената ти душа.. и после да съжаляваш.

Когато сме наранени атакуваме.Това е нашата отбрана. Дори, още преди да бъдем наранени го правим. От страх, несигурност... Не трябва. Поддаваме се на импулса ( в това няма нищо лошо!),но понякога си навличаме големи проблеми и после си се чудим.

Бъдете първични, но се научете да се контролирате.
Любовта не е само една емоция. Тя е стихия. Овладейте я.
И тогава ще сме богове.

Желая на всички много щастие, ЛЮБОВ, и само красиви мигове. Прегръщайте човекът до себе си по-често и се усмихвайте.
И дори да ви е тъжно- мислете си за всичко хубаво, което е било и предстои. Защото след лошото винаги идва хубаво, колкото и изтъркано да звучи.

П.С.: Дълго се получи, но просто трябваше да ви кажа, че животът ни е кратък и без това, не бива да го съкращаваме излишно с нерви и ядове. Красивите мигове са навсякъде. Поглеждайки през прозореца, разминавайки се с улична котка дори. Малките неща носят наслада.
Я се обадете на любимия веднага и му кажете, че го обичате.

(Сигурно ще получа купища подигравки, но не ме интересува. Казах каквото имах да казвам. Дано някой го прочете докрай.Че като ви знам какви сте ми мързелиииии ... :P )