Интересно..как всъщност доказваме любовта си и за коя любов говорим?За онази приятелската,която е толкова истинска и чиста и онази,която ни пали .. но ни изпепелява?

Аз лично не показвам емоциите си или го правя рядко.Обикновенно с шоколад,колко малко хора всъщност са получили шоколад от мен..
И не защото съм самовлюбена,не мога да правя жестове,подаръци и комплименти,просто има различни хора и някой от тях(в частност АЗ) са устроени така,че не смятат за нужно да се хвърлят по врата на половинката си,да ги държат непрекъснато за ръка,през 3 минути да казваш "обичам те","липсваш ми",не е ли по-добре да кажеш просто "приятно ми е с теб"
Да,прошката..Трябва да прощаваме,за да знаем,че ако сгрешим и ние(което е почти неизбежно) да знаеш,че както ти така и някой друг може да прости.
Компромиси..Нормално,всичк сме правили компромиси,аз най-вече със себе си.
Подаръците..Обичам ги,кой не ги обича?
Вниманието..Ето,това е нещото,което всъщност изразява най-голямата любов...към когото и да е..приятел,гадже,сестра ... Когато се нуждаеш от този човек ти му отделяш внимание .. било то да го видиш за по чаша кафе,да се чуете по телефона или просто да му кажеш,че се радваш да го видиш..и наистина изглежда добре.

Ето това са нещата,които всъщност ми помагат да разбера дали съм обичана и желана.... и СЪМ!