На 19 съм. Вече трета година съм без приятелка. Може да ви се стори странен проблема ми, но все пак ще попитам, какво е вашето мнение.
Харесвам си някое хубаво момиче. Сладка на външен вид, добър характер(знаете). Започвам да и свалям звезди, търся я постоянно, давам всичко от себе си за да съм с нея. После идва момента в който и казвам, че я харесвам много и че искам да съм с нея. И ето тук всеки път става по един и същ начин:
- ако не ми отвърне със същите думи продължавам да настоявам, че искам да съм с нея и се влача подир нея с месеци.
- ако пък каже, че се чувства по същия начин като мен и ми каже, че иска да е с мен - веднага всичко, което съм изпитвал към нея изчезва! Не става дума да преспя с нея и тогава да загубя интерес - НЕ! След като тя реши да бъде с мен, аз веднага превключвам на режим "много добри приятели"! Тогава тя остава абсолютно шашната и не знае, как така и отказвам да съм с нея и искам само да сме приятели.
Мисля, че може да е някакъв вид "избиване" на комплекси. Най-голямо удоволствие ми доставя, някое момиче ми предложи секс или ми даде да разбера, че иска да спи с мен - А АЗ ДА И ОТКАЖА!
Има само 2-3 момичета с които си позволявам да спя и те знаят какъв точно е този мой проблем и ме разбират някак си.
А аз така продължавам да обикалям от момиче - на момиче. Без значение дали има приятел, дали няма. Най-често ми се случва да попадам на момичета, които на скоро са се разделили с приятеля си или са в момент на раздяла. Тогава "изниквам" аз, започвам да и помагам, ако тя е по-слабата във връзката и, повдигам самочувствието и връщам усмивката и и когато тя ме усети, като много близък и поиска да е с мен аз и казвам, че сме приятели и че искам да сме си приятели, без секс, без други отношения.
..... и така до сега има една голяма бройка момичета, които когато са тъжни ми се обаждат, излизаме държим се за ръка дори, карам ги да се чувстват специални и когато се уверя, че са добре - пак изчезвам!
Много ми е гадно вече. Чувствам се, като човек, който не знае какво точно цели и прави.
