Когато си сам...и е тъмно през нощта.
Когато си сам...а лампата е изгасена.
Когато си сам...и музиката отеква дълбоко в съзнанието ти.

Тогава...

Самотата...даваща спокойствие.
Самотата...откъсваща те от света.
Самотата...създаваща у теб чувството,че си празен.


Празнотата...която те обзема,когато нямаш човек до себе си.
Празнотата...която те кара да сивееш на фона на пролетните нарциси.
Празнотата...изпълваща те,обладала тялото и ума ти,правеща очите ти мътни.


Досадата...досадата от света,който не те оставя на мира и за миг.
Досадата...от хората,които не харесваш.
Досадата...от пълното еднообразие на поредния тежък и безсмислен ден.


Умората...от страданието.
Умората...от принудата да се впишеш в стериотипа.
Умората...караща те да мълчиш.

Мълчанието...което отчуждава.
Мълчанието...заради което всички те изоставят.
Мълчанието...което те обгръща като дим.

Димът...мъглата.
Мъглата...безнадеждността.
Безнадеждността...тъмнинат .
Тъмнината...мрака.
Мрака...когато си сам през нощта.