Тъмна стая
без прозорци и брати
стои във нея само момиче
оплаква загубените дни

Плаче,и никои не може да я спре
Плаче,и съзнанието и губи се в мъгли
Плаче,защото животът и е като тъмнината в тая стая
Плаче и сълзите,като кръв от рана,падат и се губят във безкрая ...

Промяната е тежка
преди красива волна птица,
а сега чудовище затворено във клетка
страх я е от тях,и тях от нея

Нима го бе извършила тя !
Нима справедливо бе това!?
Заторена като робина в тази стая
робиня на собствената си съдба-
седи тя и плаче сам сама....