Дам наистина... до последно се надявах, че нещата ще потръгнат... че той ще спре да се държи като простак и да се прави, че не знае какво да прави на среща с момиче... но това вчера просто преля чашата.
Не стига, че не ми поднесе абсолютно нищо за празника, ами дори и не ми го честити!!!
За капак ме остави сама да си платя сметката, баш на празника!
Не мога повече така, не издържам... това не е връзка, а изтезание. Хубаво, преглътнах факта че сама си плащам сметката. Преглътнах фатка, че не се виждаме с дни, ама това снощи... беше капака на простотията. Защо един път той не направи компромис със себе си, бе мамка му!? Толкова много ли исках?! Исках просто едно цвете, едно уважение... айде майната му на цветето, знам че е стиснат за пари... ама поне да ми беше честитил бе мамка му.
Той само твърди, че го е грижа за мен и, че ме харесва... но вече месец от както излизаме не ми го е показал.
Снощи бях много разстроена и му казах, че повече не искам да го виждам. Моли ме да му дам втори шанс, а аз му казах че достатъчно пъти му прощавах. Според вас какво да направя?