Цитирай Първоначално написано от priti_kiti
Абе... чета аз тука темичките от сорта "Кво да купя на гаджето си за Св. Валентин, Тя ме харесва, ма я е срам да ми го каже, Приятелят ми замина - край с мене.." и се замислих..

Знам, че това е форум за проблеми на тийновете, но замислете се - какво са тези проблеми ... Някои хора нямат покрив над главата, безработни са, гладуват.. а вие се вайкате за /с извинение,но../ пълни глупости.

Не искам да ви критикувам, напротив, и аз ги имам същите глупави проблеми, но просто следващия път като си помислите колко сте нещастни се сетете за всичките наистина нещастни хора по света..

С една дума искам да ви кажа да се радвате на безгрижните си години / хахахах как звучи само/, а не да страдате.. обичайте се!

Та, ако нещо темата е безмислена нека се локне, благодаря на всички които отделиха малко внимание.
Като цяло съм съгласна
Още повече, че никога не съм била от типа хора, които отделят твърде голямо внимание на романтика, любов и подобни истории...Осъзнаването на абсурда, жестокостта и перверзността на тоя свят, в който всички сме наблъскани, ме накара да погледна на нещата от друг ъгъл. Развих някакъв механизъм на справяне с "личните гадости" - не мога да не се сетя за ужасното положение на милиони хора, които нямат време да мислят за лошото си настроение, за това, че днес нещо им е криво или колко са самотни и никой не ги разбира. Далеч по-продуктивно и хуманно дори е да обърнеш хормоналната си неуравновесеност, която е нещо доста типично за нашата възраст, в желание да поправиш нещо (и тук трябва да внимаваш какво поправяш...). Не мога да кажа, че съм направила кой знае какво, но поне се опитвам. И пак ще ми е трудно да си простя часовете, които съм прекарала в тъпо гледане в една точка, опитвайки се да разреша някой от своите "вечни проблеми".
И все пак.
Фактът, че много от младите хора сега (зловещата деградация я оставям настрана) се занимават с любовни истории и мислят главно за това, нито е ново явление, нито е следствие от споменатата деградация. И, въпреки че конкретното проявление на тази тенденция често ме е дразнело, като се замисля, има нещо много положително в това...означава, че нямат по-големи проблеми. А и за някои хора подсмърчането и страданието е част от удоволствието. За което можем да ги виним само дотолкова, доколкото сме убедени, че на нас самите никога не ни се е случвало да се държим по подобен начин.
Като говорим за любоВ, аз съм пълната противоположност на повечето тийнейджърки. Удря ме веднъж на високосна година, че и по-рядко, но удари ли ме, положението става тежко. Поне за мен, вътрешно. Както се казва, "признак за инфантилност е както прекаленото вторачване в любовта, така и пълното й отричане като фактор". Въобще не отричам способността на това чувство да ти направи деня черен, както и - в един по-щастлив вариант - да го направи по-приятен.

П.П. Не искам да обръщам гръб на страданието им с това изречение, но, по повод нещастието на онеправданите...мислиш ли, че ако те бяха родени в благоприятни финансови и други обстоятелства, нямаше да пълнят главите си със същите дреболии?