
Първоначално написано от
Анонимко
за изминалата година ми се слуиха адски гадни неща
изведнъж се огледах около себе си и не видях и един приятел наистина не съм превзета лигла която се самосъжалява просто няма никой на когото да кажа дори и най-малкото...
виждам обаче бившите ми уж приятели с нови компании живота им се е развил добре, а аз ...аз затъвам все повече и повече без да мога да си кажа спри! момчето което харесвам е в класа ми и чувствам как се превръща в фикс идеята ми...
отношенията ми с нашите са много зле преди няколко дни чух най-омразните думи на баща ми към мен: ще ти избия зъбите ако ми кажеш нещо
чак ме е срам да се регна със никнейма си какво ли ще си кажете-абсолютна нещастница...
незнам как се случиха нещата просто се чувствам адски самотна и изчерпана, сълзи не ми останаха и вече се чудя какво да правя...