OtherDimension, Mo6no,
Сега, мога ли да ви обясня нещо? Наистина, това вие какво мислите малко ме засяга. Мнението ми беше в момент на нервен срив, причинен от много тежка и депресираща музика, която слушах 6 часа. Незнам дали вие смятате, че може да стане такова нещо, но е така. Това не го приемайте като извинение или отказ от думите ми. Просто наистина ми се насъбраха много проблеми - с работата, с дъртите первезници, с училището, с приятелите и т.н. Не мога да съм особено обективна в такъв момент, защото вчера и днес бяха едни от най-гадните дни през живота ми до момента. Но ще се опитам да ви обясня.
Мнението ми не беше на място, но в пряко значение, всмисъл това трябваше да й го напиша на лично, за което искрено съжеявам. Разсеяността ми тогава не мога да я извиня. Но иначе мнението ми беше напълно точно и не бих променила нито една дума в него, колкото и хора да ми кажете, че съм тъпа. Не трябваше да правя психологичен анализ, но се опитвах да намеря корена на злобата й. А и нали вие ми казвахте да не се отмятам от думите си? Защо сега ми обяснявате колко са тъпи и се опитвате да ме накарате да го направя??? Никога не съм го правила, в интерес на истината. Да, приемала съм че съм грешала, но никога не съм се отмятла от думите си.
Много хора в този форум ме възприемат като злобна и т.н., но аз продължавам вече 4 години да пиша тук, за да мога да си изкарам злобата и желанието за спорове, за да не го правя с приятелите си, които го мразят. Извинявам се на всички, които са приели тежко моите думи, но аз никога не съм искала да обидя някого (пак не се отмятам от думите си). Просто тук може да се видят всички разновидности на нашето "тиин" общество и понякога аз изразявам доста ясно неодобрението си към определени части от него - наркомани, глупави хора и т.н., като говоря само на един човек. Този човек не трябва да смята, че моето мнение важи само за него и изразява някаква конкретна ненавист към него.
Истината е,че животът е толкова сложен, че аз не икам да правя моя собствен още повече, затова изразявам мнението си и наживо, но само тук го обосновавам. Сега не насочвайте пръсти към мен с думите "лицемерка", не съм такава. Просто хората не оценяват искреността. Толкова трудно ми е да се справям с тоя живот и с неговите "приятни" изненади, че спестявам някои разсъждения на хората около мен.
И така, след тази изповед се надявам всичко да е точно, въпреки че поема риска да се хванете отново за думите ми и да обяснявате неща, които не са вярни. Но, какво да се прави, човекът греши толкова много пъти, че съм свикнала да прощавам, както на другите, така и на себе си.
Айде, пожелавам ви всичко най-хубаво и един прекрасен ден.