Мерси за отговора наистина стана ми малко по добре.
Имало е случаи в които съм разсмивал човек и знаеш ли колко хубаво ми е ставало искам да се чувствам всеки ден така.Вече не съм виждал най добрия си приятел от 2 години а живее близо до мен в съседния вход и той вече се отказа да ме вика и аз не излизам да го видя защото ми писна да седя като някоя статуя когато съм с него и с другите ми приятели!Сега като чета това от страни звучи така сякаш той не ми е приятел,ако ми беше прител щеше да продължи да ме вика,но не е така.Последния път още си спомням когато ме пита ако някой го нападне в бой дали ще му помогна
всеки би казал да,но аз глупака казах не и защо това беше много глупаво от моя страна нямате си напредстава той колко пъти ме е защитавал а аз какво съм правил за него нищо даже имах смелост да му кажа тая глупост пред очите му ето затова не му се сърдя че сега не ме търси защото съм пълен нещастник!!!Нямам и смелост да отида да го видя защото знам че всичко ще си продължи по старо а на мен не ми харесва такъв живот!