значи моята лична драма е следната...
учим заедно с едно момиче вече няколко години, тя си има приятел от 2-3 години и се случи така, че от скоро с нея започнахме да излизаме много често ( 6 дни в седмицата - толкова често) и така е вече няколко месеца, от октомври мисля.... и естествено адски много се привързах към нея, хлътнах яко с една дума ЯКО разбираме се чудесно, прекарваме си винаги мнооо приятно каквото и да правим, винаги има за какво да си говорим... знам че тя ходи с друг, както казах, но колкото пъти съм ги виждал тях заедно по купони и т.н. - еми тя просто стои до него и мълчи, пушат димят пият и това е, не я виждам така усмихната както с мен, и супер много съжалявам че досега съм бил толкова сляп за това момиче и кой знае преди тия 2-3 години къде ми е бил акъла , че не съм я забелязал в тази светлина, всичко ми се струва толкова обречено сега искам да й кажа , че някак си съм се привързал много повече към нея, отвъд границата на приятелството, един вид да й споделя за това какво чувствам.......
изобщо мислите ли че има надежда, знам че рискувам много - приятелството ни дори, но просто НЕ ИЗДАРЖАМ, безсънни нощи , много безсънни нощи...... наистина я харесвам много, просто толкова много общи неща открихме за себе си... направо ми е бръмнала главата с това последните седмици

ИСКАМ Я моля ви дайте ми съвет
дали да говоря с някоя нейна приятелка, за това изобщо дали имам шансове и т.н...пфф знам ли и аз, ебаси драмата...