Ами покани го на кафе,защо чакаш той да направи първата крачка?Ако той не те харесва,няма да я направи,трябва ти да я направиш.Несподелената любов е нещо,което не ми се случва така,защото ако го има,просто забравям за този човек и не храня надежди.Намирам си споделена оикновено.Аз дълго време харесвах едно момче(вече 4 години станаха,но съм далеч от него и през повечето време изобщо не се сещам за него,иначе да,харесвам го донякъде),харесвам и друго момче,с което се виждаме всеки ден,но той няма чувства към мен и съм го приела като приятел.Така е с още едно момче,което пък е малко...голямо за мен.Но тези тримата ги харесвам леко,т.е. разбрала съм,че няма да потръгне с тях и сме приятели и дотук всичко е ОК.А иначе истински има кой да обичам(не харесване,а обичане).Или се откажи от момчето или направи нещо по въпроса по-скоро.Късмет!