
Първоначално написано от
ThePainIsReaL
1. Мой съученик , с когото имахме за много кратко време нещо общо и всичко беше голяма грешка . Мислех , че ме е превъзмогнал , но валентинката му , думите му .. не искам да го нараня пак , не искам да страда , не желая да го губя като приятел , защото той е единственият , който винаги досега ме е слушал , разбирал .. дори и спасявал . Не веднъж ме е успокоявал и измъквал от заплетени ситуации . Наистина го възприемах като много близък и самата мисъл , че заради едното харесване , ще го загубя , ме убива ...