Трябва да започна с една важна критика! Макар въпросите да са насочени към по-младшата аудитория,която все още не е имала възможност да се осъзнае и да размисли върху живота на едно по-висше ниво, генералното ми впечатление от тези въпроси е като за ПОСРЕДСТВЕН ЛЕКСИКОН. Каквато и цел да е имал автора, не я е постигнал. Все пак отговарям,за да покажа,че има и друга страна на нещата при някои въпроси (например тези,които са свързани с избора между животи и прочее глупости):

1. Аз отдавна съм се отделил от корените си.

2. След дълго размишление,реших,че няма такова нещо.

3. Те 100 години световен капитализъм ни стигат,вие за 100 ми говорите.

4. Предпочитам сравнението между сегашните ми постижения и възможностите ми,тъй като поради редица фактори,много от които не подлежат дори на описание,двама души не си приличат - ето един пример - аз мога да се възхищавам на ражднето,но като не мога да родя,какво да правя?

5. Да,естествено. Тялото е потребно доколкото умът се обславя от физическото.

6. Желязна воля.

7. Разбира се - така или иначе живота е разочарование,няма защо да си го спестявам.

8. Контравъпрос: бихте ли убили сърничката Бамби,за да се нахраните,ако сте гладни и сте в пустошта?

9. Разбира се. Самото съществуване на обществото е заложено на именно такъв принцип. Хуманизъм = премерена жестокост.

10. Когато разбрах,че съм влюбен истински и осъзнах,че не съм Белият гущер.

11. Няма ли да е глупаво да рискувам живота си,за да спася някаква проклета снимка?!

12. Не,разбира се. Въпроса не е до алчност,а до това кога можеш да прецениш директивите си.

13. Разбира се. Мисля,че отговора не се нуждае от коментар.

14. Че не съм глупак.

15. Нищо. Някоя котка или куче ще я убие и изяде. Или плъх. Както и да е,човекът,само поради факта,че е разумен и емоционален,не притежава правото да се меси в механизмите на природата. Дори и градът си има екология.

16. Ще натисна копчето. Всъщност,няма верен отговор,няма и грешен. Всичко е субективно. Освен това,това не е въпрос,който дава насоки към психологическия профил на отговарящия.

17. Да я напусна завинаги. Искам да живея и в "селото от другата страна на хълма". Освен това ви казах,че нямам корени вече.

18. Искам да си взема дълга почивка от живота.

19. О,да,ще покажа моето секси коремче.

20. Ще я изям. Хлебарките са по-вкусни,отколкто си мислите.

21. Никога. Освен това,при мен страстта не допуска рутината. И няма да стане. Така,че двете хипотези се припокриват.

22. Приятелката ми.

23. Зависи колко са глупави. Глупаците са по-щастливи.

24. Задължително - нямаме право да го обричаме на страдания. А ако някой е отговорил друго яче,да го попитам, виждал ли е дете с тежки увреждания?!

25. Не. Ще потърся прецедент,за да попреча на следващ произвол.

26. Що се отнася до това,да,защото конкретната жертва е малка. Не е важно какво жертваш,а дали има смисъл от него - например,ако тези 1000 деца станат възрастни хора,които родят деца и в крайна сметка се окаже,че съм създал 3000 гладни,само че от следващото поколение,ще има ли смисъл? Благотворителността е нож с две остриета.

27. Приятелката ми. Тя е интелектуалната и физическа компания,от която имам нужда.

28. Организиран съм.

29. 0,максимум 1...

30. Разбира се! Това е важен социален код!