Относно Ревността

[cherinka]

Според мен ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов.
А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен.
Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов.
Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето:
"Друг целувал ли те е вече?". И цветето не пита: "Задиряла ли си друго цвете?" . Важното е да се радваме на хубавите моменти, прекарани с любимия, а ако чувствата не са взаимни - рано или късно ще си проличи.

[iiirish]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

[Candyy]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

Напълно съм съгласна по точно от това едва ли има..

[cherinka]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

Напълно съм съгласна по точно от това едва ли има..

Ами спрете с този страх. Само се затормозявате така.

[sh3_1s_7h3_0n3]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

Никакъв страх. Т'ва си е комплекс... и чувство за малоценност... като си без самочувствие...като си мислиш, че др-те са по-добри от теб... или че някой може да привлече гаджето ти с нещо което ти нямаш...
-=> от това произлиза Страхът, но самата РЕВНОСТ не е СТРАХ.

[priti_kiti]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

Напълно съм съгласна по точно от това едва ли има..

[sometimes_]

А как да си кажем "От днес няма да ревнувам!"? Страх, комплекси, каквото и да е, всички я изпитваме. Естествено е да се страхуваш да загубиш хората около себе си, не мисля, че има нещо лошо в това, освен ако не е извън границите на позволеното.
Темата е дискутирана много пъти, аз мисля, че има много по-важни проблеми, над които трябва да се поговори. Ревността е стара колкото света, колкото любовта, тя никога няма просто да си отиде от хората.

[koalka]

Понякога, човек като ревнува се чувства несигурен.Но според мен ревността няма нищо общо със завистта.

[svetlidim]

Човек ревнува не когато обича,а когато иска да бъде обичан!Зпомнете го това и няма да имате проблеми!Щом те е изревнувал,значи не си му показала достатъчно любов!

[HopeLesss]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

=D> =D> =D>

Най-точно казано. Ревността е признак на страх, на обич, на чувство за несигурност. Понякога си мисля, че ревността е свързана и с липса на доверие, но не във всички случаи. Човек може да има доверие, но пак да е ревнив. Със сигурност човек ревнува, когато обича. Ако не му пука, няма да си губи времето с излишни притеснения. Друг е въпроса, че когато човек ревнува повече от нормалното, идва един момент, в който любовта малко по малко изчезва... умира...

[vivian]

аз възприемам ревноста по-скоро като страх да не изгубиш другия! страх да не се изплъзне между пръстите ти това, което за теб е най-ценното, но същевременно и най-трудно пазеното!

i az podkrepqm tova mnenie!

[DarkAngelOfHope]

Айде ... сега е момента момичета да си признаете че искате приятелите ви да ви ревнуват поне малко ... от време на време и ако това не се случва се опитвате да го накарате ... нали, нали
е сигурно има и изключения ... но както знаете " Всяко изключение потвърждава правилото. " Това го беше казал ... този ... ъъъ ... някой си там

айде признаваите

[LO6IQ]

Изчетох всичките мнения ...
Нищо немога да добавя

[teenkopele]

"...Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов...."

До някъде си права, но не напълно. Ако примерно свалят половинката ти, пак ще има ревност, но тя няма да е породена от нещо, което е направил човекът до теб.

Според мен, ревността и завистта са две отделни неща.
Ревността я свързваме с чувства, а завистта най-вече с материалните неща.

[cherinka]

Еми хуафо. Айде ревнувайте си на воля, и запомнете, че сами си вредите. Относно горния пост : Според мен човек НЕ МОЖЕ да изревнува ако някой друг/а сваля половинката му, а по-скоро се дразни, че някой е стъпил в неговата територия и лично пространство.

[HopeLesss]

Еми хуафо. Айде ревнувайте си на воля, и запомнете, че сами си вредите. Относно горния пост : Според мен човек НЕ МОЖЕ да изревнува ако някой друг/а сваля половинката му, а по-скоро се дразни, че някой е стъпил в неговата територия и лично пространство.

Никой не успорва, че ревността вреди най-вече на този, който ревнува. И да, нормално е да се подразниш, ако някой стъпи на твоята територия. Човек брани и пази това, което си е негово и ако го цени, много ясно че няма да го дава на никой друг. Това не е завист, а чувство за принадлежност и един вид дълг да си до това, което обичаш. Вярно, ревността не е хубаво нещо, но ти как би се почувствала, ако на гаджето ти му е през х*я дали някой ще те сваля, дали някой ще ти се натиска или ще те обарва. Замисли се...

[sh3_1s_7h3_0n3]

след дискусията за ревността поговорихме и с гаджето за това. аз по принцип не ревнувам много...в смисъл..в границите на нормалното...а не да изпитвам някаква болезнена ревност...но той каза, че ме ревнува много. стана ми малко тъпо, но и приятно честно казано... приятно - защото държи истински на мен и ме обича както ми е доказвал не веднъж и кофти - защото не му давам поводи, не му говоря за други момчета или да се държа по-свободно с някой. попитах го какво мога да направя, за да не ме ревнува толкова... защото това го прави тъжен, несигурен...понякога може би го боли доста....а аз не искам да е така...и той ми отговори, че не зависи толкова от мен, а че той просто си е болезнено ревнив...

тъпа работа не искам понякога да му е гадно от ревност...но АЗ какво да направя след като той си е просто такъв?

[ThePainIsReaL]

Taзи тема ме навява на мисълта - "Жените ревнуват , защото не обичат себе си достатъчно , а мъжете - защото прекалено много се обичат "