след дискусията за ревността поговорихме и с гаджето за това. аз по принцип не ревнувам много...в смисъл..в границите на нормалното...а не да изпитвам някаква болезнена ревност...но той каза, че ме ревнува много. стана ми малко тъпо, но и приятно честно казано... приятно - защото държи истински на мен и ме обича както ми е доказвал не веднъж и кофти - защото не му давам поводи, не му говоря за други момчета или да се държа по-свободно с някой. попитах го какво мога да направя, за да не ме ревнува толкова... защото това го прави тъжен, несигурен...понякога може би го боли доста....а аз не искам да е така...и той ми отговори, че не зависи толкова от мен, а че той просто си е болезнено ревнив...

тъпа работа не искам понякога да му е гадно от ревност...но АЗ какво да направя след като той си е просто такъв?