Бих казала "Да"...Имам едно такова приятелство с едно момче вече 11 месеца...отначало и двамата имахме нужда да говорим с някой..да вметна,че той не е от моя град...но неизбежното се случи..с времето ставахме все по близки във всяко едно отношение...бяхме заедно на море и беше супер яко и ест не бяхме само приятели..но лятото свърши, морето също..но ето, че ние все още сме си супер близки и всичко си е като първите месеци на приятелството ни. Въпреки, че с него имахме нещо (и то по стечение на обстоятелствата прикючи бързо) все още много държа на него и си казваме абсолютно всичко без да крием..и не съжалявам за лятото както и той...така, че чувствата не пречт на приятелството \/