Винаги съм свързвала любовта с онова хубаво пеперудено усещане в стомаха . С безсънните нощи , които съм прекарвала в мислене за милото ( когато си имам такова ) . Много е трудно да опиша какво е било това за мен . Беше истинско щастие .. да знаеш , че си желан , да искаш да си обичан само от този човек ... абе не знам. Но наскоро се убедих , че това е само едната страна на нещата . Любовта странно защо не си отива , когато човекът си отиде от теб . Остава една гадна , ужасна , адска болка ..

И в крайна сметка всичко се свежда до едно мъчително страдание . Пак прекарваш безсънни нощи , но този път те боли .. и разни такива .

Сега говоря така , защото чувствам така нещата . Но сигурно с времето пак ще си променя мнението .