Жалко е когато отделиш много време на нещо,което мислиш,че има бъдеще и се окаже,че не е така.Тогава разбираш,че всичкото това време си го похабил напразно.Мисълта за напразно изгубеното време не ти излиза от съзнанието,не те оставя да заспиш вечер.Искаш да върнеш времето назад,но не можеш.Иска ти се да продължиш с нещото,само и само изминалото време да не е изгубено.И наистина се опитваш да буташ нещото,но не се получава.В този момент се сещаш нещо,което си знаел.....че нещото няма бъдеще...