Здравейте.Съжалявам ако моята история ви отегчи!!!На 15 години съм.Дете на разведени родители съм(Всъщност извънбрачно дете съм)Животът ми не е от наи-леките.Навярно ще кажете,какво толкова та ти си на 15 но не е така.Всичко което ме е натъжавало в този живот съм го изживявала тежко.Хилядите кавги и проблеми разбиха сърцето и мечтите ми.Проблемът ми сега е че харесвам едно момче,но то си има приателка.Не искам да провалям никоя връзка и най-вече неговата.Но той ме сваля открито.Опитва се да го отбягвам но не е така лесно.Може би ако някога се раздели с нея бих посмяла да му кажа какво чуствам.Но просто се страхувам да не ме нарани,защото това което съм преживяла ме кара да чувствам страх от всичко и от всеки.Нямам време за нищо.След училище тичам в нас да свърша къщната работа и да уча.Все си мисля че никой не би обърнал внимание на домошарка като мен.А на мен ми се живее искам да ходя на купони да съм щастлива.Доста често се караме с майка ми.Тя си има приател.Аз го харесвам,тъй като никога не съм имала истински баща,но тя не иска да разговарям с него и дори да споменавам името му.Нямам истински приателки,защото всички ми завиждат за успеха ,за това че съм симпатична.Е това е моят живот черно на бяло!!!ИЗВИНЕТЕ АКО СЪМ ОТНЕЛА ОТ ВРЕМЕТО ВИ