Ми реших ... ще се оставя да ме носи течението пък квото т'ва.
Щото имам чувството, че приятеля на моята най-добра приятелка(ако мога да я нарека така все още ... ) ходи с нея само за да се добере до моята жена
Аз се прибирам с френдката ми, а мойто бебе с нейното гадже.
Просто ... света ми се вижда крив и не знам ... иде ми да се хвърля от някъде.
И за капак на всичко днеска мина с най-яките момичета от тяхното даскало от другия край на платното и ме подмина, а приятелката и ми махна. Мойта мн. добре ме видя и извърна глава. После плака и ся продължава да си реве у тях. Ма вече не ми пука !!!
Или ще сме заедно или Не ...
А като си помисля какво съм търпял за да бъда с нея ...