Днес г-на по Етика и право каза, че в етапа на съзряването, помъдряванетo, остаряването и т.н. човек минава през 3 етапа на възприемане нещата и събитията около него и начинът му на мислене:

І-оптимист
ІІ-реалист
ІІ-песимист

и понеже сегшните времена са малко объркани и като че ли нещата изпреварват времето си. Макар и още малка и достатъчно или не усвойла живота, способна да правя преценки за почти всяка ситуация, определям себе си като реалист. Има други, дори по-малки от мен които се смятат за песимисти, което е доста тъжно и жалко.

А сега вие какви сте и изпреварвате ли хода на "помъдряването" или се движите постепенно, както си му е реда, към "истините и тайните на живота"?