Аз съм..

Аз съм момичето,което беше изгонено от вкъщи,защото обърка майка си,че е лесбийка.

Аз съм проститутката от улицата,която никой не наема,понеже никой не иска транссексуална жена..

Аз съм сестрата,която подкрепя братчето си-гей в пълните със сълзи нощи..

Ние сме родителите,които погребаха дъщеря си,много преди да й дойде времето..

Аз съм мъжът,който почина сам в болницата,защото лекарите не пуснаха моят приятел,с който съм от 27 години..

Аз съм храненика,който се събужда от кошмари,че ме отвличат от единственото грижовно семейство което имам-това на двамата ми бащи-мечтая си те да ме осиновят.

Аз съм късметлията,който излезе от комата,започнала от 3 седмици,може би ако имам още малко късмет другата година ще проходя..

Аз не съм от късметлиите,аз се самоубих,завършвайки гимназия преди 2 седмици,просто беше прекалено тежко за понасяне..

Ние сме двойката,която беше погледата странно от продавачката на недвижими имоти,когато разбра че искаме стая с едно легло,а ние сме двама мъже..

Аз съм човекът,който никога не знае в коя тоалетна да влезе на обществени места..

Аз съм жената,която не може да вижда децата си когато се родят,не може да се грижи за тях,защото запона не разрешава,защото се считам за "негодна" майка,понеже живея с приятелката си-жена.

Аз съм жертва на домашно насилие,защото няма закон,който да защитава мъжете страдащи от него..

Аз съм бащата,който никога не е прегръщал сина си,защото бях възпитан да не показвам отношение на привързаност към същия пол.

Аз съм човека,който винаги се чуства виновен,задето винаги трябва да се оправдава пред обществото,което го мрази..

Аз съм човека,който спра да ходи на църква,но не защото съм атеист,а защото църкавата не иска хора от моя вид..

АЗ СЪМ ЧОВЕКА,КОЙТО ТРЯБВА ДА КРИЕ ТОВА ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕ НАЙ-МНОГО СВЕТЪТ - ЛЮБОВ!

Всеки,който разбира колко вредна е хомофобията нека го препрати.
Интересно ми е дали в България,все още хората са предубедени към хората с различна сексуалност?