Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава смиреното достойнство във нахрада
от недостойнството - кой би търпял това, щом може да намери
мир с едно замахване?
Но ужасът пред нещо след смъртта
- страната неоткрита, от която не се е връщал никой пътник още -
смущава волята и ето че по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
към други неизвестни да се хвърлим.
... Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци ...