Преди две години..баща ми почина...милиони пъти ми идваше да се самоубия..но не го направих заради майка ми,замислих се че ако загуби и мен,и тя би ме последвала..радвам се че премислих всичко...ее..след 2 месеца мама ще ражда ще си имам сестричка..никога няма да забравя баща ми..ще го сравнявам с приятеля на мама,но все пак ще се справя..това е живота не винаги всичко е цъфтящо..и сега си мисля..че единственото нещо което може да ме накара да сложа край на живота си е ако загубя и майка ми тогава вече няма да има какво да ме спре...