Бях...но вече не!!

[алекс]

Бях щастлива преди,бях като ангел,който се скита из небесата!Бях като цвета на което не му трябва дъжд,за да расте!Бях като вятъра бурна,весела и красива.Обичах и бях обичана!От щастие съм плакала.Копнеех да те видя.Чаках те.Чаках те толкова време.Но вече край.сега мога да бъда щастлива без теб.Сега мога да плача,но не за теб.Любовта няма да си отиде от живота ми,но ти ще си отидеш.Може би ще те обичам без да те виждам,ще мисля за теб без да те чувам,ще говоря за теб без да знам каде си,но това ще е!Не очаквай повече.Ще те обичам далече от теб.Когато искаш да се върнеш друг ще пали сърцето ми,друг ще гори устните ми,друг ще докосва тялото ми ,друг ще притежава сърцето ми.Бях олицетворение на любовта,а ти беше моят принц,моят ангел,моето момче-беше...но вече не!вече не!Вече си чужд за мен ,вече не си част от мен,от живота ми ,от сърцето ми !Сбогом !!!Ще ми липсва човека когото обичах,а не човека който си сега!!

[iiirish]

да хората се променят... не винаги към това, което ние искаме, но факт е че промяната не подминава никой! тя може да донесе много радости, много смях, както и много сълзи...
но запази ли човек спомена за това, за предишното, за хубавото... времето лекува всичко

[FiRe_LaDy]

Vse edno sym go pisala az s leki razminavaniq.Znam kakvo e i naistina mnogo boli.Mnogo,chesto horata se promenqt i nie prodyljavame d aobichame edno minalo,edin spomen,zashtoto toi veche ne syshtestvuva i si e otishyl.