Здравейте на всички.
Преди да почна да пиша искам да знаете ,че не съм от тези малките които приказват разни неща просто ей така.От 2-3 години (да не кажа и повече съм в голяма депресия).Почти не излизам ,а живота ми се обърна със 180 градуса от тогава насам.на 22 години съм и до 17-18 всичко си беше наред.Промених се а заедно с това и живота ми.Като казвам промяна имам предвид ..външна.От 3 години насам срещам само погледи изпълнени с присмех...смея да кажа ,че всички ме уважаваха и познати и други хора,а сега същите те постъпват обратното.Не се живее така ,повярвайте ми всеки път като излезна кадето и да отида виждам погледите ,виждам присмеха ,отвръщение дори.Не се свиква ,лесно дори мисля ,че не съм свикнал и грам ..до сега.За разлика от преди когато не се пребирах ,сега не излизам почти никъде.Живота ми е ад...заради тази външност не могад а правя толкова неща...спира ме защото прекрача ли прага всичко в мен започва да трепери...да се притеснявам защото излезна ли знам какво ще вида.Върна ли се почвам да плача ,защото адски много боли.Най-гадното от всичко е ,че не мога да направя нищо ,да променя лицето си.Не е като да съм пълен и да мога да сваля килограми.Винаги съм бил упорит но също и реалист.До такава степен не ми се живее,че мисля да се самоубия.Сега не се правя на интересен като ви задам въпроса - "Как ще е най-лесно?" . Знам ,че трудно някой ще ми каже но повярвайте...искам повече от всичко друго на света да го направя.За това ви моля кажете ми да се беся ли...или незнам.

Мерси предварително!