Какво ще кажете да живеете в малко родопско градче с малки тъпи хорица, затворени в малките им смотани къщурки? Да следят всяка твоя стъпка. Да няма с кой да споделиш без страх, че цяло "село" ще те разбере. Да живееш по правилата на другите. Животът ти да си тече по един и същи начин все едно си някой пенсионер. Никакво разнообразие, никакви нови лица. Сърца изпълнени със злоба и завист ако в нещо си по-добър от тях. Малки кръчмички, в които се събира "елита" на селото и се наслаждава на благозвучни чалга парчета. Да няма едно свясно момче, което да ти привлече вниманието. Да подсвиркват селската след теб с надежтата, че ще им вържеш само, защото няма на кой друг. Ако по случайност срещнеш "сродна душа" всички да се стараят да Ви объркат нещата. Смотани даскали, на които не им пука колко скучни са часовете им. Лицемерни приятели готови да те предадат във всеки по-удобен момент. Всяка сутрин да ставаш с надеждата, че ще се събудиш на по-добро място и да си лягаш със закани от сорта на: "Някой ден е се махна от тук..." Е как Ви се струва? Примамливо?Забавно?...