Не знам как да опиша това което чувствам в момента.Просто прочетете написаното от мен:
Запознах се с него преди 4 години!Беше прекрасен слънчев есенен ден!Не мислех че така ще се влюбя в него.Той дойде у дома с моят брат.Щеше да спи у нас.Настаних го в мойта стая.На сутринта когато се събудих той вече беше в хола и пиеше кафе.Гледаше ме така..................дори не мога да опиша.Излязохме.Минахме покрай едно магазинче.Той пожела да ми купи нещо.Аз отказах.Прегърна ме и тръгнахме.Всякаш бяхме само двамата с него на света.След това ме пусна.Трябваше да си тръгваш.А как не исках да те пускам.Беше така неустойм подпрян на лъскавата си кола с тези тъмни очила.Чудех се от къде имаше толкова пари за тези дреболий.В последствие разбрах,по-най гадния и омразен начин.След като той си замина,чаках дълго да ми се обади.Но той не го направи.Обеща ми че пак ще дойде да ме види.Но и това не направи.Чаках до цяла 1 година.След това наи-омразните за мен хора ми казаха че е в затвора.Хвана ли го на митницата с дрога.Когато разбрах това се съсипах от плач.Ходех като сянка.А гадняра който ми съобщи че е в затвора ми каза"Ха дори и да излезе няма да прилича на човек.Там ги измъчват жестоко.А и той си е екопеленмце.Дори ще се постарая да не излезе за да не бъдете заедно.Ще го натопя."Така и стана.Вече 4 години не знам нищо за него.Вечер щом изляза на терасата дълго гледам луната.Не усещам студа.Струва ми се че виждам неговите очи.Но как може да знам.Вече забравих дори как изглежда.Само помня гласът му.И плача,защото съм влюбена в привидение.Имах много връзки но те завършваха с провал.Аз късах с тях защото мислех че правя нещо нередно-защото чаках НЕГО!!!!!!!Не търся съжаление,нито обиди,дори и сърказам.Просто исках да споделя болката натрупала се в мен през тези 4 години.Защото той не излезе.И няма да е скоро.Дори не знам в кой затвор е!! Много ми е тежко.Много........................