Самотата

[ND4SPD_f]

Ima li nqkoi,koito da obicha samotata?Vseki obicha da e zaobikolen ot hora i da se zabavlqva pred tova da e v melanholiq,zabraven ot sveta.No samotata te kara da preusmislish jivota,da razberesh kakvo imash,kakvo si izgubil i kum kakvo se stremish.

da....napulno sum suglasna

[iiirish]

За да живееш в самота трябва да си животно .. или бог ! Фр. Ницше

много точно

[Ashantitu]

За да живееш в самота трябва да си животно .. или бог ! Фр. Ницше

- доказателство, че съм Бог номер 1
Доказателство номер 2 - един ден, докато се молех, осъзнах, че говоря на себе си :P

[Ice_Queen]

Гадно е да се чувстваш самотен и няма човек до теб, от който имаш нужда!

пф...да по дяволите

[---------]

самота.... според мен дори и да си заобграден от мн хора може пак да се чувстваш самотен ... понякога самотата ме кара да полудявам и да си мисля колко е гаден живота , но понякога сама пожелавам да бъда оставена със самотата за да осмисля нищата около мен ... зависи до човека и до това какви са представите му за самота

[[Fr33land3R]]

Тва че нямаш гадже не означава, че си самотен... абе вие приятели нямате ли си ?

[Ice_Queen]

]Тва че нямаш гадже не означава, че си самотен... абе вие приятели нямате ли си ?

тва че имаш също не значи че не можеш да си самотен!!!! а така

[slan4evo_momi4e]

Не мога да ти отговоря на всичките въпроси така както очакваш .... Звучиш ми малко отчаян.....но нека ти представя самотата под друг ъгъл....
Според мен самота наистина може да те направи по-силен .... Ако да си самотен е най-ужасното нещо, което можеш да си представиш, занчи щом успееш да преглътнеш амотата си няма повече какво да те нарани.... Знам единствено че от самотата най боли, а свикнеш ли със тази болка, значи ставаш неуязвим .... което е добре, не мислиш ли?!
Пък и самотата е свобода.....безпределна, безгранична.. свобода....Не се съобразяваш с никой за нищо....сам решаваш къде да ходиш....какво да правиш..може да си с хиляда жени без никоя от тях да те ревнува.....а това е сила не мислиш ли?!
Самотата те кара да оцениш себе си и да се нау4иш да приемаш недостатъците....пък и те кара да преусмислиш много неща, да вземеш важни решения, да се съсредоточиш над някоя велика цел....а това не е малко, не мислиш ли?!

[XeRo]

Не мога да ти отговоря на всичките въпроси така както очакваш .... Звучиш ми малко отчаян.....но нека ти представя самотата под друг ъгъл....
Според мен самота наистина може да те направи по-силен .... Ако да си самотен е най-ужасното нещо, което можеш да си представиш, занчи щом успееш да преглътнеш амотата си няма повече какво да те нарани.... Знам единствено че от самотата най боли, а свикнеш ли със тази болка, значи ставаш неуязвим .... което е добре, не мислиш ли?!
Пък и самотата е свобода.....безпределна, безгранична.. свобода....Не се съобразяваш с никой за нищо....сам решаваш къде да ходиш....какво да правиш..може да си с хиляда жени без никоя от тях да те ревнува.....а това е сила не мислиш ли?!
Самотата те кара да оцениш себе си и да се нау4иш да приемаш недостатъците....пък и те кара да преусмислиш много неща, да вземеш важни решения, да се съсредоточиш над някоя велика цел....а това не е малко, не мислиш ли?!

Не става въпрос за мен само да поясня , пуснах темата с цел дискутирането й , иначе съм напълно съгласен с теб

[natity]

edinstveniq moment vkoito bih iskala da sam sama e ako trqbva da pomislq na spokoistvie no inache nemoga da q ponasqm i vinagi tarsq nachin da ne sam sama

[XeRo]

обедил съм се в 1...всички се мъчат да бягат от това да са сами, ама бягане няма!

[XeRo]

изглежда няма никои какво да добави

[juSTkiddy]

Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...

The same with me.

Всъщност и аз мразя самотата...искрено я мразя...Ноо има моменти в които просто ми се иска всички да изчезнат и да остана поне за малко сама ... Самотата може да се приеме и като хубаво и като лошо нещо но аз в повечето случаи я приемам като лошо ии я избягвам

[SwEeT_tEmTeSiOn]

Самотата винаги е била част от мен,ти можеш и да си с милион хора около себе си и пак да се чувстваш адски самотен,аз съм така в момента имам приятели и семейство,който са с мен,но понякога трябва само един човек да запълни целият ти свят и него го няма

[bqsna_teenagerka]

моето гадже казва "щом любовта не идва при теб отиди ти при нея"
който търси ще намери

[alkobalko]

Казала са, че всичко, което не ни убива ни прави по-силни, но не и по-щастливи. Така самия човек се научава да се справя сам в живота, но същевременно с това започва да страни от другите хора дори несъзнателно.
Дали си забравен от живота? Не мога да го определя с толкова силни думи.
Дали забравяш какво е това привързаност? Зависи до голяма степен от човека. За някои самотата е изпълнена с всекидневно търсене на човек, който да обича. А за други е преграда, която спира контактите. Някои копнеят да променят тази самота, а други свикват с нея.
За мен всеки човек прави така че да е саммтен, или да не е. Любовта можеш да я откриеш навсякъде, стига да имаш очи за нея.

[BAYO]

Ето какво мисля за самотата :

Понякога изпитвам неудържимо желание да крещя, да плача, да се моля .
Друг път, предпочитам да остана сам, никой да не ме закача, да не ме търси, да не ми задава вечния въпрос:”Как си ?”
Просто да остана на саме със себе си, да помисля върху всичко преживяно, да си задам въпроса:”Стува ли си да продължиш напред ?”
Макар и само на 20 години, понякога се чувствам на два пъти по толкова, или и аз не зная точно.Нещо в моя живот се пропука , точно как и какво се случи и аз не мога да си обясня.Всичко си вървеше добре, докато в един момент, пораснах, а може би отдавна бях, но едва сега прогледнах реалността в очите.Понякога боли вечно да се самозалъгваш, да се отнасяш добре с хората около теб, а те да те имат за красива вещ, останала на дъното на някой скрин, сещайки се за нея че съществува , само когато изпитват нужда от помощ, и нямат към кого другиго да се обърнат, неразбирайки че тази вещ, може би също има сърце и душа, и не иска да я почистват от прахта само, когато се нуждаят от нея.
Не съм постигнал много в този живот, а може би за мен едва сега започва.Понякога спирам за миг и наблюдавам хората, които ме заобикалят , без да се обаждам че съм там, но дали има значение, след като никой не забелязва, и аз изпитвам онази болезнена самота.Но най-лошото е че сърцето ми се променя заедно с мен.Преди си мислих, че то ще остане непроменено независимо какво му се случва, но съм сгрешил, мислих си че ще остане същото: мило, сърдечно, топло, но сега сякаш част от него го няма, не го усещам както преди, но не мога по никакъв начин да го променя, не зависи от мен.Не знам какво става около мен, а може би дори вече не ме и интересува, сякаш всичко ми е безразлично, каквото и да стане минава покрай мен, но не оставя онези следи както преди, май вече притръпнах към предишните чувства.Остава следа само ако мине през мен, както ураган минава покрай нивите черен, мрачен бушуващ лудо, и оставил след себе си само опустошение-останки от това, което е било.
Някой веднъж ме попита:”На какво си готов , ако обичаш някого?”, аз отговорих без да се замисля : “На всичко!”, а направи ли всичко, за да го задържиш или доближиш към себе си ?, запита той.В този момент аз се замислих, разплаках се, и изплашен попитах:”А нима, не съм обичал истински, тогава какво чувство е това ?Какво изпитвам аз?”Просто замълчах, миг мълчание, а на мен ми се стори вечно, очаквайки жадно отговора, но такъв не получих.Изгаряща болка прониза сърцето ми, или това което е останало от него, но не успях да разбера от какво: дали от страх, от самота, от болката, от това че може би не съм обичал или дори че не зная толкова много неща, но най-вече от страха от неизвестното, от болката, от горчивите спомени, от проляните сълзи, от безброй безсънни нощи , от това че досега никой не е успял да ги заличи и изтрие от съзнанието ми, и да стопли, както преди сърцето ми.Сърце, което отчаяно крещи и се надява да не бъде наранявано, и да успее да бъде запалено, както преди.

[ThePainIsReaL]

Хора , вие ме убихте с тази тема. Напълно ме унищожихте ..
деба и гадната самота ..

[desperate]

Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта , най-важното според мен(в другия смисъл не в този).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?

Li4no za men samotata ne e golqma pre4ka , no vij beznadejdnostta i ot4aqnieto te,te ostavqt bez sili a ot tam ve4e e trudno da se bori6 za ne6to po-dobro.Ako q karah samo na samota 6tqh da se borq i 100% 6tqh da izgradq silen harakter za da preodolqvam vsi4ko.To 4oveka ne izbira da e samoten...ima hora koito cql jivot sa samotni ima takiva koito v malka 4ast sa bili v samota i posle ne.Individualno e spored men...

[miss_survivor]

obi4am samotata kogato ima muzika ina4e ne

[tainstvenata]

Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...

нямам какво пове4е да добавя...

samotata opredeleno te pravi po-silen. nauchavash se da se borish sam v jivota. nz po nqkakyv nachin samotata mi pomogna da se prevyrna v chovek. i vypreki che veche sym neveroqtno pozitiven chovek s mn priqteli (vypreki che na momenti mi se iska da imam momenti sama sys sebe si... ili te mi se natrapvat bez da iskam kogato sym s fr) , tochno samotata me e napravila da sym takava, a ne nqkoq razligavena macka, koqto priema priqtelite si za dadenost. ae dea znam... :P vajno e samo da ne potyvata v tazi samota i da ne se otchaivate...